— И тази сутрин си дойде от паша?
— Да, нещо такова.
Следващото мълчание трае от 17 авеню до парк „Макнайт“.
— Имам чувството — Луиса се колебае, — че аз — не, че ти — днес наруши някакво предопределение. Сякаш градът Буенас Йербас беше решил, че днес аз трябва да умра. Но ето ме тук.
Нейпиър се замисля над това.
— Не. Града не го е грижа. А и можеш да кажеш, че всъщност твоят баща ти спаси живота, като ритна преди трийсет години онази граната, която се търкаляше към мен — вагонът им се тресе и скърца. — Ще трябва да минем през оръжеен магазин. Празните оръжия ме изнервят.
Влакът излиза на светло.
Луиса присвива очи.
— Къде отиваме?
— На среща с един човек — Нейпиър поглежда часовника си. — Тя долетя специално за случая.
Луиса разтърква зачервените си очи.
— Може ли този някой да ни даде екземпляр от доклада на Сиксмит? Защото ми се струва, че сега няма нищо по-важно от това.
— Още не знам.
66
Мегън Сиксмит седи на ниска пейка в Музея за съвременно изкуство на Буенас Йербас и съзерцава гигантски портрет, от който я гледа стара дама с мечешко лице, нарисувано с преплитащи се сиви и черни контури върху изцяло бяло платно. Тъй като е единственото фигуративно живописно произведение в зала с творби на Полок, Де Кунинг и Миро, този портрет ненатрапчиво поразява посетителя. Мегън си мисли: „Виж, казва тя, това е бъдещето ти. Един ден и твоето лице ще бъде като моето“. Времето е изплело върху кожата й паяжини от бръчки. Мускули, тук отпуснати, там изопнати, увиснали клепачи. Перлите й по всяка вероятност са долнопробни, а косата й е разрошена от следобеда, прекаран с внуците. „Но тя вижда неща, които аз не виждам.“
До Мегън сяда жена горе-долу на нейната възраст. Един душ и чисти дрехи биха й дошли добре.
— Мегън Сиксмит?
Мегън поглежда настрани.
— Луиса Рей?
Луиса кимва към портрета.
— Винаги съм я харесвала. Баща ми я познаваше — истинската жена, имам предвид. Тя беше преживяла Холокоста и се беше заселила в Буенас Йербас. Държеше пансион в Малкия Лисабон. Беше хазяйка на художника, преди той да стане известен.
„Смелостта никне навсякъде — мисли си Мегън Сиксмит. — Като плевелите.“
— Джо Нейпиър каза, че днес сте пристигнали от Хонолулу.
— Той тук ли е?
— Мъжът зад мен, онзи с дънковата риза, който се прави, че гледа Уорхол. Той ни пази. Боя се, че параноята му е съвсем оправдана.
— Да. Трябва да се уверя, че вие сте тази, за която се представяте.
— Радвам се да го чуя. Имате ли идеи как да стане това?
— Кой беше филмът на Хичкок, който чичо ми най-много обичаше?
Жената, която се представя за Луиса Рей, се замисля, после се усмихва.
— Говорихме си за Хичкок в асансьора, той сигурно ви е писал за това, но не помня да е споменавал кой му е любимият. Много му харесваше онзи откъс без думи в „Шемет“, когато Кари Грант проследява загадъчната жена до пристанището на фона на пейзажи от Сан Франциско. Харесваше му „Шарада“ — знам, че не е на Хичкок, но му беше забавно, че сте нарекли Одри Хепбърн „куку“.
Мегън се обляга назад.
— Да, чичо ми споменава за вас в картичка, която ми е писал от хотела на летището. Текстът беше тревожен и обезпокоителен, изпъстрен с изрази като „ако нещо се случи с мен“, но нямаше и намек за самоубийство. Нищо не би могло да накара Руфъс да постъпи така, както полицията твърди. Сигурна съм.
„Попитай я и се овладей, не трепери, за Бога.“
— Госпожице Рей, мислите ли, че чичо ми е бил убит?
Луиса Рей отговаря:
— Боя се, че го знам със сигурност. Съжалявам.
Дълбокото убеждение на журналистката й действа пречистващо. „Значи не полудяваш.“
— Знам за работата му за „Сийборд“ и Министерството на отбраната. Никога не съм виждала целия доклад, но когато идвах при Руфъс през юни, проверявах математическите му изчисления. Ние преглеждахме взаимно работата си.
— Министерството на отбраната? Искате да кажете, на енергетиката?
— На отбраната. Страничен продукт на реактора „ХИДРА-Нула“ е уран за военни цели. С най-високо качество, в големи количества — Мегън дава време на Луиса Рей да осмисли новите сведения. — Какво ви трябва?
— Работата му. Докладът и само докладът ще доведе до краха на „Сийборд“ на публичната и юридическата сцена. И междувременно ще ми помогне да отърва кожата.