— Как така твоята музика? Фробишър, когато пораснеш, ще разбереш, че всички композитори черпят вдъхновение от средата, която ги заобикаля. Ти си един от многото елементи в моята среда, бих добавил, че получаваш добра заплата, всеки ден посещаваш майсторски клас по композиция и се срещаш с най-великите музикални умове на своето време. Ако тези условия не те устройват, Хендрик ще те откара на гарата.
Да, мн. различен човек от онзи, когото само преди седмици бутах в количка до колибата на пазача и той ме молеше да остана до другата пролет. Попитах с кого възнамерява да ме смени. С г-жа Вилемс? С градинаря? С Ева? С Нефертити?
— О, сигурен съм, че сър Тревър Макерас ще ми намери подходящо момче. Да, ще пусна обява. Ти не си толкова уникален, колкото си мислиш. А сега — искаш ли тази работа или не?
Не можах да измисля как да си върна изгубените позиции, затова се оплаках от силна болка в палеца на крака и излязох. В.Е. отправи следното предупреждение по фланга:
— Ако до сутринта палецът не ти мине, Фробишър, отивай в Лондон да го лекуваш и повече не се връщай.
Понякога ми се иска да издигна голяма клада и да хвърля проклетия стар глупак право в бучащите й пламъци.
След няколко дни
Още съм тук, по-късно дойде Й., заразправя ми врели-некипели за гордостта на Еърс, за това колко той цени работата ми, за артистичния темперамент и т.н. и ме помоли да остана — ако не заради него, то заради нея. Приех това съчетание между смокиново листо и маслинова клонка и тази нощ се любихме почти с чувство. Идва зима и на мен не ми се скита из Европа в тънката ми яйчена черупка. Ако си тръгна сега, ще ми се наложи спешно да си търся глупава богата наследничка. Да се сещаш за някоя? Ще изпратя още един пакет за Йенш, за да увелича фонда си за спешни случаи. Ако Еърс не ме възнагради за идеите ми, които влязоха в „Птица на смъртта“ — тя се радва вече на двайсетото си представяне пред публика след Варшава, — ще се наложи да се компенсирам сам. Реших занапред да бъда много по-предпазлив с показването на свои композиции на В. Е. Знаеш ли, когато покривът над главата ти зависи от благоразположението на работодателя ти, животът е непоносим. Един Бог знае как обслужващите класи търпят това. Питам се дали слугите в дома Фробишър постоянно държат езика си зад зъбите, както трябва да правя аз сега. Ева се завърна от летния си престой в Швейцария. Е, тази млада жена твърди, че е Ева и приликата безспорно е поразителна, но онова отблъскващо пате, което замина от Зеделгем преди три месеца, се върна грациозен лебед. Тя помага на майка си, бърше клепачите на баща си с памук, потопен в студена вода, и с часове му чете Флобер, учтива е със слугите и даже ме пита как напредва моят секстет. Бях убеден, че това е някаква нова стратегия за прогонването ми, но на седмия ден започнах да подозирам, че от омерзителната Е. не е останала и следа. И мн. хубаво — в мира между Е. и мен има нещо повече, отколкото изглежда на пръв поглед, но първо трябва да разкажа малко предистория. Още от пристигането ми в Неербеке „хазяйката“ на Ева в Брюж, г-жа Ван де Велде, разправя на Е. и Й. как аз трябва да гостувам в дома им, за да може петте й дъщери — съученички на Е. — да упражняват своя английски с истински английски джентълмен. Сигурно помниш, че г-н Ван де Велде е клечката от Миневатер Парк, който се оказа производител на амуниции, уважаван стълб на обществото и т.н. Г-жа Ван де Велде е от онези досадни, упорити жени, които не могат да бъдат отклонени от амбициите си с „той в момента е много зает“. Всъщност подозирам, че Й. умишлено ме е поставила пред свършен факт — докато дъщерята израства като красив лебед, майката се превръща в злобна стара сврака.
Днес беше уговорено да вечерям у Ван де Велде — пет дъщери, родени през равни интервали от време, плюс мама и татко. Трябваха ми нови струни за челото, а и за Еърс винаги е полезно да види колко безпомощен е без мен, затова си придадох храбър вид и се надявах, че семейство В.д.В. държат готвач, какъвто подобава на доходите на един фабрикант. В единайсет часа колата на Ван де Велде — сребрист „Мерцедес Бенц“, много благодаря — пристигна в Зеделгем и шофьорът, потящ се снежен човек без врат и без познания по френски, откара Е. и мен в Брюж. В миналото сигурно щяхме да пътуваме в ледено мълчание, но сега неволно заразказвах на Е. за дните си в Кеймбридж. Тя ме предупреди, че най-голямата Ван де Велде, Мари-Луиз, е решила на всяка цена да се омъжи за англичанин, затова аз трябва много усърдно да пазя целомъдрието си.