— Вече ти казах, черньо, че тоя янки не е твоя грижа! И ако пряка заповед не може да те убеди…
Макар че слънцето ме заслепяваше, аз видях как първият помощник-капитан жестоко ритна Аутуа в ребрата и понечи да повтори удара. Аутуа с едната си ръка здраво сграбчи сприхавия холандец за пищяла, а с другата леко наведе главата ми към палубата и се изправи в цял ръст, като повлече крака на нападателя със себе си и лиши Бурхаве от равновесие. Холандецът падна на главата си с лъвски рев. Тогава Аутуа го хвана за другия крак и метна нашия първи помощник-капитан през фалшборда като чувал със зеле.
Дали моряците бяха прекалено уплашени, смаяни или зарадвани, за да окажат някакво противодействие, никога няма да узная, но Аутуа ме пренесе по трапа и ме свали на кея невредим. Разумът ми подсказа, че нито Бурхаве може да е в Рая, нито Аутуа в Ада, така че би трябвало да сме в Хонолулу. От пристанището поехме по оживена улица сред гъмжило от безброй езици, раси, религии и миризми. Очите ми се срещнаха с тези на един китаец, който си почиваше под издялан от дърво дракон. Две жени, чиито гримирани лица и предизвикателни поли издаваха древната им професия, ме изгледаха и се прекръстиха. Опитах се да им кажа, че още не съм умрял, но те изчезнаха. Усещах как сърцето на Аутуа бие и подканва моето да го следва. Той три пъти попита непознати хора: „Къде лекар, друже?“. Три пъти не му обърнаха внимание, като веднъж му отвърнаха: „Няма лек за мръсни чернилки!“. Накрая един стар продавач на риба със сумтене го упъти към болница. За кратко бях загубил съзнание, докато не чух думата „лечебница“. Още щом вдишах зловонния въздух, натежал от мирис на изпражнения и разложение, отново започнах да повръщам, въпреки че стомахът ми беше празен като захвърлена ръкавица. Разнасяше се жужене на трупни мухи и някакъв луд крещеше как Исус плавал из Саргасово море. Аутуа измърмори нещо под носа си на своя език.
— Търпение още, г-н Юинг, тук място мирише смърт, аз заведе теб при сестри.
Как сестрите на Аутуа се бяха отклонили толкова надалеч от островите Чатъм бе загадка, която не можех да разреша, но се оставих на грижите му. Той излезе от онази морга и скоро кръчмите, къщите и складовете оредяха, а на тяхно място се появиха захарни плантации. Знаех, че трябва да попитам или да предупредя Аутуа за Гуз, но говоренето все още не беше по силите ми. Налегналото ме обезсилващо гадене ту затягаше, ту отслабваше хватката си. Пред мен се очерта хълм, чието име изплува от утаилите се в главата ми спомени: Диамантената глава. Пътят дотук се състоеше само от камъни, прах и дупки, оградени от двете страни от неопитомена растителност. Забързаният Аутуа спря само веднъж, за да поднесе към устните ми прохладна речна вода, докато не стигнахме католическата мисия оттатък последните ниви. Една монахиня понечи да ни погне с метла, но Аутуа й се примоли на испански, също толкова неправилен, колкото и английският му, да даде убежище на белия човек, когото носеше на ръцете си. Накрая дойде една сестра, която очевидно го познаваше, и убеди другите, че дивакът е дошъл не от лукавство, а от милосърдие.
На третия ден вече можех да сядам и да се храня сам, като за избавлението си съм благодарен на моите ангели пазители и на Аутуа, последния свободен мориори на този свят. Аутуа твърди, че ако аз не съм попречил на моряците да го изхвърлят през борда като пътуващ без билет нарушител, той нямало да ме спаси, така че в известен смисъл не той е спасил живота ми, а самият аз. Така или иначе, никоя милосърдна сестра не е полагала такива нежни грижи за болник, каквито закоравелият морски труженик Аутуа полагаше за моето изнемощяло същество през последните десет дни. Сестра Вероник (с метлата) се шегува, че приятелят ми трябва да бъде ръкоположен за свещеник и назначен за директор на болницата.
Без да споменава нито Хенри Гуз (или отровителя, който се представяше под това име), нито банята с морска вода, в която Аутуа изкъпа Бурхаве, капитан Молиньо изпрати личните ми вещи по агента на Бедфорд, несъмнено от съображения за вредата, която моят тъст би могъл да причини на бъдещето му на търговец със седалище в Сан Франциско. Другото съображение на Молиньо е да изчисти репутацията си от всякакви връзки с вече прочутия убиец, известен като „Гуз, отровителя с арсеник“. Дяволът още не е заловен от полицейския пристав на пристанището, а и според мен това никога няма да се случи. Всред гъмжащия от бандити мравуняк на Хонолулу, където всеки ден пристигат и отплават кораби от всякакви флагове и националности, човек може да смени името и историята си между ордьовъра и десерта.