Което ме връща към мадам Йокаста Кромелинк. Проклет да съм, Сиксмит, ако жената не започва полека да флиртува с мен. Двусмислието на думите, очите и леките й докосвания — прекалено отработено поведение, за да бъде случайно. Да видим ти какво ще кажеш. Вчера следобед седях в стаята си и изучавах малко известно ранно произведение на Балакирев, когато на вратата почука госпожа Кромелинк. Беше със сакото си за езда и с прибрана нагоре коса, която откриваше доста изкусителна шия.
— Съпругът ми иска да ви направи подарък — каза тя и влезе навътре, след като аз отстъпих. — Ето. По повод завършването на „Птица на смъртта“. Знаете ли, Робърт — езикът й винаги се задържа на „т“ от „Робърт“, — Вивиан е толкова щастлив, че отново работи. От години не е бил така жизнерадостен. Това е просто подарък за спомен. Облечете го — и ми подаде превъзходна жилетка, копринено изящество в отомански стил с твърде забележителни орнаменти, за да бъде някога в крак или не в крак с модата. — Купих я по време на медения ни месец в Кайро, когато Вивиан беше на вашата възраст. Той няма да я носи повече.
Казах, че съм поласкан, но възразих, че не бих могъл да приема дреха с такава сантиментална стойност.
— Точно затова искаме да я носите. Нашите спомени са втъкани в нея. Облечете я.
Направих каквото ми нареди и тя я погали под претекст (?), че маха някаква прашинка.
— Елате пред огледалото!
Подчиних се. Жената застана на сантиметри зад мен.
— Прекалено е хубава за храна на молците, не сте ли съгласен?
Да, съгласен бях. Усмивката й беше като двойно острие. Ако бяхме в някой задъхан роман на Емили, ръцете на съблазнителката щяха да се обвият около туловището на невинния, но Йокаста действа по-благоразумно.
— Имате съвсем същото телосложение като Еърс на вашите години. Странно, нали?
Да, отново се съгласих аз. Тя освободи с нокти кичур от косата ми, който се беше закачил за жилетката.
Нито я отблъснах, нито я окуражих. С тези неща не бива да се бърза. Без да каже дума повече, госпожа Кромелинк излезе.
На обяд Хендрик обяви, че къщата на доктор Егре в Неербеке е била ограбена. За щастие няма пострадали, но полицията е издала предупреждение да се внимава за цигани и бандити. Нощем къщите трябва да се заключват. Йокаста потрепери и каза колко се радва, че аз съм в Зеделгем, защото мога да я защитя. Признах, че съм се справял добре като боксьор в Итън, но изразих съмнение, че мога да отблъсна цяла шайка бандити. Сигурно бих могъл да държа кърпата на Хендрик, докато той им хвърля здрав тупаник. Еърс не каза нищо, но същата вечер извади изпод салфетката си един люгер. Йокаста му се скара, че размахва пистолета си на масата, но той не й обърна внимание.
— Когато се върнахме от Гьотеборг, намерих този звяр под една разхалтавена дъска на пода в голямата спалня заедно с патроните за него — обясни Еърс. — Пруският капитан или го е забравил в бързината, или е загинал. Може да го е скрил там като предпазна мярка срещу метежници и неканени гости. И аз го държа до леглото си по същата причина.
Попитах дали мога да го подържа, защото дотогава се бях докосвал само до ловни пушки.
— Разбира се — отговори той и ми го подаде.
Всеки косъм по тялото ми настръхна. Този благонадежден железен приятел е убивал поне веднъж, бих заложил наследството си, ако още имах такова.