— Бих посъветвал приятеля ви да изучи докрай класиците, преди да заиграва с модернистите.
Сигурно ти звучи като безобиден съвет? Обаче той произнесе „приятеля ви“ с характерен полутон, който ми подсказа, че е съвсем наясно с истинската самоличност на този приятел. Може самият той да е прибягвал до същата хитрина в дома на Григ в Осло?
— Без съвършено владеене на контрапункта и хармонията — важно заяви В.Е. — този младеж никога няма да бъде нещо повече от уличен майстор на глупави трикове. Предайте това на приятеля си от мен.
Мълчаливо се вбесих. В.Е. каза на Й. да пусне на грамофона собствения му квинтет „Африкански вятър“. Тя се подчини на сприхавия стар заядливец. За утеха си припомних как изглежда тялото на Й. под лятната крепдешинена рокля и с какъв копнеж тя се пъха в леглото ми. Много добре, ще позлорадствам малко над рогата на моя работодател. Заслужава си го. Старият и болен дървен философ си остава дървен философ.
След изпълнението в Краков Аугустовски изпрати следната загадъчна телеграма. В превод от френски: „ПЪРВА ПТИЦА СМЪРТТА ОЗАДАЧИ ТЧК ВТОРО ИЗПЪЛНЕНИЕ ЮМРУЧЕН БОЙ ТЧК ТРЕТО ОЧАРОВА ТЧК ЧЕТВЪРТО ЦЕЛИЯТ ГРАД ГОВОРИ ТЧК“. Не знаехме със сигурност какво да мислим, но почти веднага след телеграмата последваха изрезки от вестници, преведени от Аугустовски на гърба на една концертна програма. Е, нашата „Птица на смъртта“ се е прочула! Доколкото можахме да разберем, критиците са изтълкували разпадането на Вагнеровите теми в нея като директна нападка срещу Германската република. Група депутати националисти оказали натиск върху организаторите на фестивала да се изнесе пето представление. От театъра видели в това възможност за печалба и се съгласили на драго сърце. Германският посланик отправил официална нота, след която билетите за шестото представление се разпродали за двайсет и четири часа. Резултатът от всичко това е, че акциите на Еърс са скочили до небето навсякъде освен в Германия, където, както изглежда, са го заклеймили като еврейски дявол. Национални вестници от целия континент му пишат да искат интервюта. Аз имам удоволствието да изпращам до всеки вестник учтив, но твърд формален отказ.
— Твърде зает съм да композирам — мърмори Еърс. — Ако толкова ги интересува „какво искам да кажа“, да слушат проклетата ми музика.
Вниманието обаче го възроди. Даже госпожа Вилемс признава, че от пристигането ми насам господарят се е съживил.
От страна на Ева враждебните действия продължават. Интересно ми е как е надушила, че между мен и баща ми има нещо гнило. Тя на висок глас се чуди защо никога не получавам писма от семейството си или защо не са ми изпратили част от моите дрехи. Попита дали някоя от сестрите ми не би искала да си кореспондира с нея. За да спечеля време, бях принуден да обещая, че ще предам на сестрите си предложението й, и може да се наложи да направиш за мен още един фалшификат. Направи го много добър. Хитрата лисица е същата като мен, но в женски вариант.
Тази година август в Белгия е непоносимо горещ. Ливадата пожълтява, градинарят се опасява от пожари, земеделците са загрижени за реколтата, но покажи ми безгрижен земеделец и аз ще ти покажа психично здрав диригент. Сега ще запечатам това писмо и ще отида до селската поща, като ще мина през гората зад езерото. Не бива да оставям тези страници да се въргалят тук, та да попаднат пред очите на една седемнайсетгодишна разузнавачка.
По важния въпрос. Да, ще се срещна с Ото Иенш в Брюж, за да му предам лично илюстрованите ръкописи, но ти трябва да посредничиш при всички сделки. Не искам Иенш да разбере кои са любезните ми домакини. И той като всички търговци е чиста проба ненаситен хищник, даже повече от другите. Без окото му да мигне, ще се опита да ме шантажира, за да намали нашата цена — или дори направо да си спести плащането. Кажи му, че ще чакам да ми плати на място в новички банкноти, без неговите смехотворни кредитни договорки. После ще ти изпратя пощенски запис, като ще включа сумата, която ми зае. По този начин няма да те обвинят в съучастничество, ако Иенш ми скрои някой номер. Аз съм вече опозорен и следователно няма да загубя репутацията си, ако го натопя. И това му кажи.
Искрено твой,
Р.Ф.
Зеделгем
Вечер, 16.VIII.1931 г.
Сиксмит,
Скучното ти писмо от „юриста“ на баща ми беше асо коз. Браво. Прочетох го на глас, докато закусвахме — предизвика само мимолетен интерес. Пощенското клеймо от Сафрън Уолдън също е майсторски изпипано. Наистина ли си излязъл от своята лаборатория и в слънчевия есекски следобед си се завлякъл до пощата, за да го пуснеш лично? Еърс покани нашия „господин Къмингс“ да ме посети в Зеделгем, но ти си писал, че времето ти е мн. ограничено, затова госпожа Кромелинк каза, че Хендрик ще ме закара в града, за да подпиша документите там. Еърс измърмори, че губим един ден работа, но той и без това обича да мърмори.