— И защо се прибираш толкова късно? Имала си интересна среща?
Луиса го гледа ядосана, но не може дълго да се сърди на момчето.
— Спряха тока и заседнах в един асансьор. И без това не е твоя работа, господинчо.
Тя светва голямата лампа и се стряска, когато вижда дълбоката червена драскотина на лицето на Хавиер.
— Какво, по… какво се е случило?
Цялото чувство за хумор на момчето се изпарява. То поглежда към стената на апартамента, после отново свежда очи към марките.
— Върколакът?
Хавиер поклаща глава, сгъва тънка ивица хартия и я облизва от двете страни.
— Онзи тип Кларк се върна. Мама цяла седмица е нощна смяна в хотела и той я чака. Питаше ме разни неща за Върколака и аз му казах, че не му влиза в работата — момчето залепя хартиената халка за марката. — Не боли. Вече го намазах.
Луиса слага ръка върху телефона.
— Не се обаждай на мама! Ще хукне насам, ще вдигне страшен скандал и ще я уволнят от хотела, както миналия и по-миналия път.
Тя се замисля, оставя слушалката и тръгва към вратата.
— Не отивай там! Той е ненормален! Ще се вбеси, ще ни изпочупи нещата и ще ти отвинти бушоните, и тогава сигурно ще ни изгонят оттук или кой знае! Моля те!
— Боже — Луиса извръща глава. Поема дълбоко дъх. — Какао?
— Да, моля — момчето е твърдо решено да не плаче, но брадичката му потрепва от усилие. То бърше очи с китките си. — Луиса?
— Да, Хави, ще спиш на дивана довечера, няма проблем.
8
Кабинетът на Дом Грелш е нагледен пример за подреден хаос. Гледката към Трето авеню представлява стена с офиси съвсем като неговия. На метален прът в ъгъла виси боксова круша с картинка на Невероятния Хълк. Главният редактор на списание „Далекоглед“ обявява начало на оперативката в понеделник сутрин, като посочва с дебел пръст Роланд Джейкс, побелял, простоват на вид мъж с хавайска риза, дънки клош и прокъсани сандали.
— Джейкс.
— Ами аз искам да продължа поредицата си „Ужас в канализацията“, за да се върже с манията по „Челюсти“. Дърк Мелън, както се предполага, журналист на свободна практика, е намерен под 50 източна улица при рутинен оглед на тръбите. Или по-точно, ъъъ, останките му. Идентифициран е по зъболекарския картон и смачканата журналистическа карта. От тялото са откъснати парчета по начин, характерен за вида Serasalmus scapularis — Боже опази, — най-страшната гад от всички пирани, внесени от откачени любители на риби, а после изхвърлени в тоалетната, след като сметката за месо стане прекалено голяма. Ще се обадя в кметството на Главния борец с вредителите и ще го накарам да отрече поредица от нападения върху работници от канализацията. Водиш ли си бележки, Луиса? Не вярвай на нищо, докато не бъде отречено официално. Е, хайде, Грелш. Не е ли вече време за повишение?
— Радвай се, че последната ти заплата не беше орязана. Да е на бюрото ми до утре в единайсет със снимка на един такъв звяр. И не забравяй, че тази седмица те представяме в рубриката „Подробен хороскоп“. Въпроси, Луиса?
— Да. Да не би, без аз да знам, да сме въвели нова редакторска политика, която изключва статии, съдържащи истината?
— Хей, семинарът по метафизика се провежда на покрива. Качваш се с асансьора до горе и вървиш, докато се блъснеш в тротоара. Всичко е истина, ако достатъчно хора вярват, че е така. Нанси, какво си ми приготвила?
Нанси О’Хейгън е с консервативни дрехи, кисела физиономия и мигли като на жираф, които често се слепват.
— Доверената ми къртица в клиника „Бети Форд“ се е сдобила със снимка на бара в президентския самолет. Какво ще кажеш за „Комфорт на шест и джин на екс в Еър Форс 1“? Нашият тъпак с портфейла разправя, че в старата лисица вече няма хляб, обаче леля ви Нанси не смята така.
Грелш се замисля за момент. В далечината звънят телефони и тракат пишещи машини.
— Добре, ако не се намери нищо по-ново. А, и интервюирай онзи вентрилок с куклите, който остана без ръце на изпълнението на „Не дъжд, а градушка“… Нъсбаум, ти си наред.
Джери Нъсбаум избърсва капките шоколадов сладолед от брадата си, по погрешка слага слънчевите си очила с огледални стъкла, сменя ги с очилата си за четене, обляга се назад и повлича със себе си лавина от листове хартия.
— По случая Сейнт Кристофър ченгетата са погнали собствените си задници, така че какво ще кажеш за заглавието „ТИ ли си следващата жертва на Сейнт Кристофър?“? С профили на всички убити досега и описания на последните мигове на жертвите. Накъде са отивали, с кого са имали среща, какви мисли са минавали през главите им…