— Когато куршумът на Сейнт Крис ги е пронизал — смее се Роланд Джейкс.
— Да, Джейкс, да се надяваме, че го привличат пъстрите хавайски цветове. По-късно имам среща с цветнокожия ватман, когото ченгетата бяха прибрали миналата седмица. Той съди полицията за неправомерен арест и нарушение на Закона за гражданските права.
— Може да го сложим на първа страница. Луиса?
— Запознах се с един атомен инженер — тя не обръща внимание на равнодушието, което цари в стаята. — Инспектор в корпорацията „Сийборд“ — Нанси О’Хейгън пили ноктите си, което подтиква Луиса да представи подозренията си като факти. — Той смята, че новият ядрен реактор „ХИДРА“ на остров Суонеке не е толкова безопасен, колкото официално се твърди. Всъщност съвсем не е безопасен. Днес следобед е церемонията по пускането му, затова искам да отида дотам и да видя дали не мога да изровя нещо.
— Гореща тема, няма що — техническа официална церемония! — възкликва Нъсбаум. — Хора, какъв е този шум? А, към нас се търкаля награда „Пулицър“!
— О, целуни ми задника, Нъсбаум.
Джери Нъсбаум въздъхва.
— В най-потните ми сънища…
Луиса се раздвоява между ответен удар: „И ще покажеш на този червей колко много те дразни“; и безразличие: „И ще оставиш този червей безнаказано да дрънка каквото му хрумне“.
Дом Грелш прекъсва колебанието й:
— Маркетинговите анализатори са доказали — той започва да си играе с един молив, — че всеки научен термин, който използваме, кара две хиляди души да оставят списанието и да си пуснат сериал.
— Добре — казва Луиса. — Какво ще кажеш за „Атомна бомба на «Сийборд» ще предизвика Апокалипсис в Буенас Йербас“?
— Страхотно, но ще трябва да го докажеш.
— Като Джейкс, който може да докаже всичко в статията си?
— Ехо! — Грелш престава да си играе с молива. — Измислени хора, изядени от измислени риби, не могат да те съдят до последния ти цент в съда, нито да притиснат банката ти, за да те закрият. Корпорация като „Сийборд Пауър“ с филиали от едното до другото крайбрежие има адвокати, които могат и, да пази Бог, ще действат, ако направиш и една погрешна стъпка.
9
Ръждивооранжевият „Фолксваген Бийтъл“ на Луиса се носи по равен път към дългия една миля мост, свързващ нос Йербас с остров Суонеке, чиято електроцентрала се издига над самотното речно устие. Днес на входа към моста не е спокойно. На последната отсечка от пътя стои редица от стотина демонстранти, които скандират: „Суонеке-3 — само през трупа ми!“. Кордон от полицаи ги държи встрани от опашката от девет-десет коли. Докато чака, Луиса чете лозунгите. „ДОБРЕ ДОШЛИ НА РАКОВИЯ ОСТРОВ“ — предупреждава един; друг гласи: „НЕ, НЯМА! НЯМА ДА СИ ТРЪГНЕМ!“; трети, загадъчен: „О, КЪДЕ, КЪДЕ Е МАРГО РОУКЪР?“.
Един пазач чука по прозореца, Луиса сваля стъклото и вижда лицето си в слънчевите му очила.
— Луиса Рей, списание „Далекоглед“.
— Журналистическата ви карта, госпожице.
Луиса я изважда от чантата си.
— Очаквате ли проблеми днес?
— Не — човекът поглежда в един списък и й връща картата. — Само откачените природолюбители с караваните, както винаги. Момчетата от колежа карат ваканцията някъде, където става за сърф.
Докато пътува по дългия, дългия мост, тя вижда как иззад по-старите посивели охладителни кули на „Суонеке-1“ се показва централата „Суонеке-2“. Луиса отново се сеща за Руфъс Сиксмит. „Защо, когато му поисках телефон за връзка, той не ми даде? Учените нямат фобия към телефони. Защо никой от пазачите в сградата, където живее, не знае името му? Учените не се крият под псевдоними.“
Пазачът в другия край на моста й посочва единствения път на острова към селището Сийборд Вилидж. Там по табелите тя ще намери пътя до Центъра за връзки с обществеността в сградата на отдел „Изследвания и развитие“.
Пътят обгръща бреговата ивица. Далеч в океана над рибарските лодки кръжат чайки. Тревата на дюните се полюшва. След десет минути Луиса пристига в селище от около двеста луксозни къщи над закътан залив. На обраслия с редки дървета склон под електроцентралата са разположени хотел и игрище за голф. Тя оставя колата си на паркинга на отдел „Изследвания и развитие“ и оглежда абстрактните сгради, наполовина скрити зад хълма. Палми, наредени в стройна редица, шумолят на тихоокеанския вятър.