— Айзък Сакс. Инженер теоретик — мъжът става и се отказва от първоначалното си намерение да й стисне ръката. — Аз работих с чичо ви по този доклад.
На стълбището отекват енергични стъпки. Айзък Сакс затваря вратата. Заговаря с тих и нервен глас:
— Къде се крие Руфъс, Мегън? Ужасно се тревожа. Чували ли сте се с него?
— Надявах се вие да ми кажете какво е станало.
Фей Ли влиза заедно с разсърдения пазач.
— Луиса. Още ли търсите дамската тоалетна?
„Дръж се глупаво.“
— Не. Вече минах през тоалетната, беше безупречно чиста, но закъснях за срещата си с д-р Сиксмит. Само че… той, изглежда, се е изнесъл.
Айзък Сакс ахва от учудване.
— Не сте ли племенницата на Сиксмит?
— Извинете, не знам вие кой сте, но аз не съм ви казвала, че съм племенницата му — Луиса се обръща към Фей Ли и й поднася предварително скалъпена полулъжа: — Запознах се с д-р Сиксмит миналата пролет в Нантъкет. Оказа се, че и двамата сме от Буенас Йербас, затова той ми даде визитката си. Преди три седмици я изрових, обадих му се и се уговорихме днес да се срещнем, за да поговорим и да напиша научен материал за „Далекоглед“ — тя поглежда часовника си. — Преди десет минути. Официалните речи продължиха повече, отколкото очаквах, затова безшумно се измъкнах. Дано не съм създала някакъв проблем.
Фей Ли се прави на убедена.
— Не можем да позволим на външни лица да се разхождат из секретен изследователски институт като нашия.
Луиса се прави на разкаяна.
— Мислех, че като са ме отметнали на входа и са проверили чантата ми, съм минала проверка за сигурност, но явно съм била наивна. Но доктор Сиксмит ще гарантира за мен. Просто го попитайте.
Сакс и пазачът поглеждат към Фей Ли, която отговаря, без да се замисля:
— Това няма как да стане. Наложи се доктор Сиксмит да обърне внимание на един от канадските ни проекти. Предполагам, че секретарката му не е знаела как да се свърже с вас, когато е отменяла срещите в графика му.
Луиса хвърля поглед към сандъците.
— Изглежда, ще отсъства дълго време.
— Да, затова му изпращаме всичко необходимо. Консултантската му дейност в Суонеке почти приключи. Д-р Сакс любезно се зае с довършителните работи.
— Ех, замина интервюто ми с един голям учен — казва Луиса.
Фей Ли отваря вратата пред нея.
— Може би ще успеем да ви намерим друг.
13
— Оператор? — Руфъс Сиксмит стиска телефонната слушалка в анонимен крайградски мотел недалеч от Буенас Йербас. — Не мога да се обадя до Хаваите… да. Опитвам се да се свържа с… — той диктува телефонния номер на Мегън. — Да, моля ви. Да, ще чакам на телефона.
На екрана на телевизора с липсващо жълто или зелено Лойд Хукс потупва по гърба Алберто Грималди на церемонията по пускането на новия реактор „ХИДРА“ на остров Суонеке. Те поздравяват публиката в залата като победители спортисти и от тавана се посипват сребърни конфети. „Днес — казва репортерът — президентът на корпорация «Сийборд» обяви началото на предизвикалия разногласия проект «Суонеке-3». Петдесет милиона долара федерални средства ще бъдат отделени за изграждането на втория реактор «ХИДРА-Нула» и ще бъдат разкрити хиляди нови работни места. Страховете, че масовите арести по-рано това лято на Тримилния остров ще се повторят и в Златния щат, не се оправдаха.“
Ядосан и уморен, Руфъс Сиксмит се обръща към телевизора.
— А когато натрупването на водород взриви покрива на херметичното помещение? Когато преобладаващите ветрове разнесат радиация над Калифорния?
Той изключва телевизора и стиска с пръсти носа си. „Аз го доказах. Доказах го. Не можахте да ме купите, затова опитахте със сплашване. Аз ви позволих, да ме прости Господ, но повече не. Повече няма да заглушавам съвестта си.“
Телефонът звъни. Сиксмит грабва слушалката.
— Мегън?
Рязък мъжки глас:
— Те идват.
— Кой се обажда?
— Проследиха последното ви обаждане от мотел „Талбът“ на „Олимпия Булевард“, 1046. Веднага тръгнете за летището, качете се на следващия самолет за Англия и направете разкритията си от там, щом държите. Но тръгвайте.
— Защо да вярвам…
— Помислете логично. Ако лъжа, вие ще се приберете в Англия жив и здрав — с доклада си. Ако не лъжа, ще умрете.
— Настоявам да науча…