— Скучна като риба в аквариум — отбелязва Нейпиър.
— Ще ми напомниш ли защо говорим за нея? — обажда се Смоук.
Фей Ли се обръща към Грималди:
— Във вторник по време на тържествената церемония я хванахме да обикаля из сградата на отдел „Изследвания“. Каза, че имала среща с д-р Сиксмит.
— По какъв повод?
— Някаква статия за „Далекоглед“, но ми се стори, че лови риба в мътна вода.
Президентът поглежда Нейпиър, който свива рамене.
— Трудно е да се каже, г-н Грималди. Ако е дошла да лови риба в мътна вода, трябва да приемем, че знае каква риба търси.
Грималди има слабостта да изрича очевидното:
— Доклада.
— Журналистите имат развинтено въображение — казва Ли, — особено младите и гладните, които търсят материал за първата си голяма сензация. Според мен е възможно тя да си мисли, че смъртта на д-р Сиксмит е… Как да се изразя…
Алберто Грималди прави озадачена физиономия.
— Г-н Грималди — намесва се Смоук, — струва ми се, че Фей е прекалено тактична, за да изплюе камъчето: онази Рей може би си въобразява, че ние сме очистили д-р Сиксмит.
— „Очистили“? Мили Боже. Наистина? Джо? Какво мислиш?
Нейпиър разперва ръце.
— Фей може и да е права, г-н Грималди. Знае се, че „Далекоглед“ не боравят само с доказани факти.
— Имаме ли инструменти за въздействие върху списанието? — пита Грималди.
Нейпиър клати глава.
— Аз ще се заема с това.
— Тя се обади — продължава Ли — да пита дали може да интервюира някои от нашите хора за статия, отразяваща всекидневието на един учен. Поканих я да отседне в хотела за банкета довечера и й обещах да я запозная с няколко души този уикенд. Всъщност — тя поглежда часовника си — трябва да я посрещна там след един час.
— Аз й разреших, г-н Грималди — казва Нейпиър. — По-добре да души под носа ни, така можем да я наблюдаваме.
— Прав си, Джо. Напълно си прав. Разбери доколко представлява заплаха за нас. И същевременно опровергай всички нездрави подозрения относно горкия Руфъс — присъстващите се усмихват сдържано. — Е, Фей, Джо, приключихме за днес, благодаря ви за отделеното време. Бил, две думи за работите ни в Торонто.
Президентът и неговото момче за всичко остават сами.
— Нашият приятел — започва Грималди — Лойд Хукс ме притеснява.
Бил Смоук обмисля думите му.
— Нещо по-конкретно?
— Толкова е доволен, сякаш държи четири аса. Не ми харесва тази работа. Дръж го под око.
Бил Смоук килва глава на една страна.
— И е добре да подготвиш някой нещастен случай за Луиса Рей. Ти свърши отлична работа на летището, но Сиксмит беше известен чужд гражданин и не бива да допускаме тази жена да разпространява слухове, че е бил убит — Грималди кимва след Нейпиър и Ли. — Тези двамата подозират ли нещо за Сиксмит?
— Ли изобщо не се замисля. Тя е пиар и толкова. Нейпиър не гледа. Има слепи хора, г-н Грималди, има нарочно ослепели, а има и такива, които скоро ще се пенсионират.
28
Айзък Сакс седи приведен на еркерния прозорец на бара в хотел „Суонеке“ и гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер. На масата стои недокосната бира. Мислите на учения се лутат между смъртта на Руфъс Сиксмит, страха, че някой може да намери скрития екземпляр на доклада на Сиксмит, и предупреждението на Нейпиър за дискретност. „Там е работата, д-р Сакс, че вашите идеи са собственост на корпорация «Сийборд». Нали не искате да изиграете човек като г-н Грималди?“ Тромаво, но ефикасно.
Сакс се мъчи да си спомни как се е чувствал, преди да се появи тази топка в стомаха му. Той жадува да се върне в лабораторията си в Кънектикът, където светът се състои от математика, енергия и разделителни каскади и той е неговият изследовател. Няма работа в този политически порядък на величини, където погрешно адресираната лоялност може да завърши с пръснат череп в хотелска стая. „Ще унищожиш този доклад, Сакс, страница по страница.“
После в главата му изникват мисли за натрупване на водород, експлозия, препълнени болници, първи жертви на радиационно облъчване. Официално разследване. Изкупителни жертви. Сакс удря един в друг юмруци. Дотук предателството му към „Сийборд“ е само мислено, не действително. „Ще се осмеля ли да прекрача тази граница?“ Той разтърква очи. Управителят на хотела води тълпа от аранжори на цветя към банкетната зала. Една жена слиза с бавна крачка във фоайето, оглежда се за някого, който още не е дошъл, и се отправя към оживения бар. Сакс възхитен оглежда добре подбрания й костюм от велур, стройната й фигура, дискретните й перли. Барманът й налива чаша бяло вино и подхвърля шега, която тя удостоява с кимане, но не и с усмивка. Обръща се с гръб към бара и Сакс разпознава в нея жената, която преди пет дни погрешно е взел за Мегън Сиксмит: топката страх в стомаха му рязко се свива, той бързо извръща лице и излиза навън, като минава през верандата.