Луиса отива до еркерния прозорец. На масата стои непокътната бира, но собственикът й никъде не се вижда, затова тя сяда на затопления стол. Това е най-хубавото място в заведението. Луиса гледа яхтите в меланхоличната жълтеникава вечер.
29
Погледът на Алберто Грималди блуждае из осветената от свещи банкетна зала. От всички страни долитат изречения, които повече се произнасят, отколкото се изслушват. Речта му е изтръгнала от публиката повече и по-дълъг смях, отколкото тази на Лойд Хукс, който сега седи и трезво разговаря с вицепрезидента на Грималди Уилям Уайли. Какво ли обсъждат тези двамата така задълбочено? Грималди мислено си отмята да говори с Бил Смоук. Шефът на Агенцията за опазване на околната среда му разказва безкрайна история от ученическите години на Хенри Кисинджър, затова той захваща да държи реч за властта пред въображаема публика. „Власт. Какво разбираме под това? Способността да решиш съдбата на друг човек. Вие, мъже на науката, строителни предприемачи и законодатели на общественото мнение, знайте, че аз мога да излетя със самолета си от «Ла Гуардия» и преди да съм кацнал в Буенас Йербас, от вашата кариера да не е останало нищо. Големи играчи на Уолстрийт, държавници на изборни длъжности, съдии, за вас може да ми потрябва повече време, за да ви съборя от пиедесталите ви, но накрая падението ви ще бъде също толкова необратимо.“ Грималди поглежда шефа на Агенцията за опазване на околната среда, за да се увери, че отсъстващото му внимание не е голяма липса за неговия събеседник — не е. „И все пак как едни хора се сдобиват с власт над другите, докато преобладаващото мнозинство живее и умира като стадо подчинени? Отговорът е свещено триединство. Първо: даден от Бога чар. Второ: дисциплина за отглеждане на тази природна дарба до степен на зрялост, защото макар че човечеството е богато откъм дарби, само едно на десет хиляди семена дава плод — поради недостиг на дисциплина.“Грималди вижда как Фей Ли въвежда неблагонадеждната Луиса Рей в кръг от хора, сред които стои Спайро Агню. Репортерката е по-хубава на живо, отколкото на снимка. „Значи така е омаяла Сиксмит.“ Грималди улавя погледа на Бил Смоук. „Трето: воля за власт. Това е загадката, залегнала в основата на различните човешки съдби. Какво кара отделни хора да заграбват властта, докато мнозинството от сънародниците им я губят, опропастяват или отбягват? Пристрастяване? Забогатяване? Оцеляване? Естествен подбор? Аз смятам, че всичко това са претексти и резултати, не изначалната причина. Единственият отговор може да бъде: «Няма „защо“„. Такава е природата ни“. „Кой“ и „какво“ проникват по-надълбоко от „защо“.
Шефът на Агенцията за опазване на околната среда се тресе от смях на собствената си поанта. Грималди се изсмива през зъби.
— Убиец, Том, направо убиец.
30
Луиса Рей играе ролята на кротка лекомислена репортерка, за да убеди Фей Ли, че не представлява заплаха. Само тогава има вероятност да получи достатъчно свобода и да открие съмишлениците на Сиксмит. Джо Нейпиър, шеф на сигурността, напомня на Луиса за баща й — тих, трезвомислещ, на същата възраст и със същата плешивина. Един-два пъти по време на тържествената вечеря от десет блюда тя забелязва, че той я гледа: не похотливо, а замислено.
— Фей, никога ли не ти случва да се чувстваш като пленница на остров Суонеке?
— На Суонеке? Тук е рай! — въодушевено възкликва служителката. — Буенас Йербас е само на час път, Ел Ей е надолу по брега, семейството ми е в Сан Франциско, идеално. Дотирани магазини и комунални услуги, безплатна поликлиника, чист въздух, нулева престъпност, изгледи към океана. Даже мъжете — тя поверително понижава тон — са минали предварителен медицински преглед, всъщност аз имам достъп до личните им досиета, така мога да се уверя, че не излизам с някоя пълна откачалка. Като стана дума за това — Айзък, Айзък! Мобилизиран си — Фей Ли дръпва за лакътя Айзък Сакс. — Сигурно си спомняш, че онзи ден се сблъска с Луиса Рей?