— Карло Бьон, Луиса Рей. Луиса е репортер, Карло е главен техник. Ако се задържите по-дълго тук, ще научите, че той има и много други имена.
— Ще ви разведа наоколо, ако Джо ви отстъпи за пет минути.
Нейпиър гледа как Луиса и Бьон обикалят из осветеното с флуоресцентни лампи помещение, пълно с различни пултове и уреди. Навсякъде служители преглеждат разпечатки, взират се в циферблати, отмятат нещо в разни списъци. Бьон флиртува с нея, улавя погледа на Нейпиър и когато Луиса не гледа, изобразява с ръце гърди като пъпеши, а Нейпиър сдържано клати глава. „Мили щеше да се засуети около теб — мисли си той. — Щеше да те покани на вечеря, да те нахрани до пръсване и да те разпита за всичко, за което ти се говори.“ Спомня си Луиса като будно шестгодишно дете. „Трябва да е било преди двайсет години, когато те видях на последното събиране на 10-и полицейски участък. От всички професии, които това приказливо момиченце можеше да избере, от всички репортери, които можеха да надушат дирята, водеща до смъртта на Сиксмит, защо точно дъщерята на Лестър Рей? Защо малко преди да се пенсионирам? Кой си прави с мен тази отвратителна шега? Градът?“
На Нейпиър му се плаче.
34
Фей Ли бързо и ловко претърсва стаята на Луиса Рей, докато слънцето отвън залязва. Тя надзърта в тоалетното казанче, оглежда за разрези долната част на дюшека, проверява ъглите на килимите, минибара, гардероба. Оригиналът може да е бил ксерокопиран и смален до една четвърт. Послушната служителка на рецепцията е съобщила на Ли, че Сакс и Луиса са разговаряли до малките часове на нощта. Сакс е премахнат още тази сутрин, но той не е идиот, може да е оставил някъде доклада. Ли развинтва долния край на телефонната слушалка и намира вътре любимия тип предавател на Нейпиър, маскиран като резистор. Претърсва всяко кътче на пътната чанта на Луиса, но не намира никакви печатни материали, с изключение на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“. Прелиства репортерския бележник на бюрото, но записките със загадъчни съкращения не разкриват кой знае каква информация.
Фей Ли се чуди дали не си губи времето. „Как ще си губиш времето? Петролната компания «Мексон Ойл» вдигнаха офертата си за доклада на Сиксмит на сто хиляди долара. А щом са готови да предложат сто хиляди, ще са готови да предложат и милион. За дискредитирането на цяла ядрена енергийна програма и погребването й в млада възраст един милион е нищо. Така че продължавай да търсиш.“
Телефонът иззвънява четири пъти: предупреждение, че Луиса Рей е във фоайето и чака асансьора. Ли се уверява, че всичко е на мястото си, излиза и тръгва надолу по стълбите. След десет минути звъни на Луиса от рецепцията:
— Здравей, Луиса, обажда се Фей. Отдавна ли се прибра?
— Тъкмо успях да си взема душ.
— Надявам се, че следобедът е минал успешно.
— Много успешно. Имам достатъчно материал за две-три статии.
— Чудесно. Виж, ако нямаш други планове, какво ще кажеш за вечеря в голф клуба? Омарите на Суонеке са най-добрите и на този, и на онзи бряг.
— Доста смело твърдение.
— Не те карам да го приемаш на доверие.
35
На масата се извисява купчина осколки от ракообразни. Луиса и Фей Ли потапят пръсти във вода с аромат на лимон и Ли кимва на сервитьора да отнесе чиниите.
— Каква бъркотия съм направила — Луиса оставя салфетката си. — Никак не ме бива в това, Фей. А ти можеш да отвориш девическо училище за добри обноски в Швейцария.
— Повечето хора в Сийборд Вилидж не ме възприемат по този начин. Някой каза ли ти как ме наричат? Не? Господин Ли.
Луиса не знае какъв отговор се очаква от нея.
— Малко контекст ще ми бъде от полза.
— През първата си работна седмица отивам в столовата и си наливам кафе. Идва един инженер, казва, че има проблем от механично естество и пита дали мога да му помогна. Приятелчетата му се кикотят отстрани. Отговарям: „Съмнявам се“. Той казва: „Разбира се, че можеш да помогнеш“. После иска да смажа болта му и да намаля високото напрежение в гайките му.
— На колко години е бил този инженер? На тринайсет?
— Четирийсетгодишен, женен, с две деца. Приятелчетата му вече се заливат от смях. Какво можеш да направиш? Да подхвърлиш нещо грубо и остроумно и да им покажеш, че си ядосана? Да го зашлевиш и да ти лепнат етикета „истеричка“? А и такива мръсници обичат да ги удрят. Да не правиш нищо? И всеки мъж в комплекса да реши, че може безнаказано да ти говори такива гадости?