— На вниманието на пътниците: „Южни железници“ със съжаление съобщават, че докато не се намери компетентен машинист за този влак, ще продължим до гара Литъл Честърфорд, откъдето безплатен автобус ще превози пътниците до Кеймбридж. На онези, които имат възможност, препоръчваме да потърсят алтернативни начини за пътуване, тъй като автобусът ще пристигне на гара Литъл Честърфорд… — как само звънна в паметта ми това име — след неопределено време. Повече подробности ще намерите на нашия уебсайт.
Влакът пълзя около миля в тъмното. Обкръжиха ни прилепи и носени от вятъра боклуци. Кой караше влака сега, след като нямаше машинист?
Спря, разтресе се, вратите се отвориха. Пътниците в по-добра физическа форма се изсипаха от влака, минаха по надлеза и оставиха мен и двама бракувани от препаратор старци да подскачат след тях с четвърт от скоростта им. Аз се изкачих по стъпалата и спрях да си поема дъх. Бях там. Стоях на надлеза на гара Литъл Честърфорд. О, богове, от всички селски гари, на които можехме да спрем. Пътеката към старата къща на Урсула все така минаваше покрай царевичното поле. Не разпознах почти нищо друго. Свещеният обор на най-дългото натискане сега беше Есекски фитнес клуб „Премиер“. Онази нощ в седмицата преди изпитите първия срок Урсула ме посрещна с жабешкозеления си ситроен точно… на този покрит с чакъл триъгълник, ето тук. Колко бохемско, помисли си младият Тим, да те посреща жена с кола. Аз бях Тутанкамон IV в царската си лодка с нубийски роби гребци на път към Храма на жертвоприношението. Урсула ме откара на няколкостотин метра до Докерската къща, построена в епохата на ар нуво от някакъв скандивежки консул. Цялата къща беше на наше разположение, докато мама и татко бяха на почивка в Гърция с Лорънс Дърел, ако паметта не ми изневерява („ако паметта не ми изневерява“ — предателски израз).
Четири десетилетия по-късно снопите светлина от фаровете на седаните, спрели на паркинга на гарата, осветяваха ненормално многобройно ято летящи насекоми и един избягал господин издател в развяващ се шлифер, тръгнал покрай поле, останало необработено в очакване на субсидии от ЕС. Човек би си помислил, че държава с големината на Англия лесно може да побере всички събития на един скромен живот без голямо припокриване — все пак не живеем в проклетия Люксембург, — но не, ние изминаваме, засичаме и прекосяваме старите си пътища като фигуристи. Докерската къща още стоеше, оградена от съседските с плет от птиче грозде. Колко разкошна ми се виждаше някога тази къща в сравнение с невзрачната кутия в предградията, където живееха моите родители! Един ден, обещах си аз тогава, ще живея в къща като тази. Поредното неизпълнено обещание: него поне бях дал само на себе си.
Заобиколих имота по края и минах по пътека, която водеше към строителна площадка. На една табела пишеше: „ХАЗЪЛ КЛОУЗ — ЗАВЕТНИТЕ ЛУКСОЗНИ ДОМОВЕ В СЪРЦЕТО НА АНГЛИЯ“. На горния етаж на Докерската къща светеше. Представих си бездетно семейство, което слуша радио. Старата врата от цветно стъкло беше сменена с нещо по-устойчиво срещу крадци. Онази седмица преди първите изпити влязох в Докерската къща готов да се отърва от срамната си девственост, но бях в такъв възторг от божествената си Клеопатра, толкова изнервен, толкова нафиркан с уискито на баща й, толкова млад и зелен, че… Е, предпочитам да пусна завеса пред онази конфузна нощ даже след четирийсет години. Същият този дъб драскаше по прозореца на Урсула, докато се мъчех да направя нещо, след като отдавна вече беше неприемливо да се преструвам, че още загрявам. Урсула имаше грамофонна плоча с Втория концерт за пиано на Рахманинов в стаята си, онази там, където сега на прозореца светеше електрическа свещ.
До ден-днешен не мога да слушам Рахманинов, без да потръпна.
Знаех, че вероятността Урсула все още да живее в Докерската къща е нулева. Последно чух, че ръководела пиар служба в Лос Анджелис. Въпреки това аз се проврях през вечнозеления плет и допрях нос до тъмния прозорец без завеси на трапезарията, като се мъчех да надзърна вътре. В онази есенна нощ преди много години Урсула ми поднесе капка печено сирене върху резенче шунка върху пилешки гърди. Точно там — точно там. Още усещах вкуса им. Още усещам вкуса им, докато пиша тези думи.