— Знаете пътя до къща „Аурора“, нали? — попитах аз, а сикхът отговори:
— Вижте, вече пристигнахме.
Тясната алея свърши пред внушителна, неопределено голяма къща от епохата на Едуард.
— Стюарт Оч нощес найсе.
— Не познавам никого с такова име.
Той ме погледна озадачен, после повтори:
— Струва точно шестнайсет.
— О. Да.
Портфейлът ми не беше в джоба на панталона, нито в джоба на сакото. Нито в джоба на ризата. Ужасната истина ме зашлеви през лицето.
— Проклятие, обраха ме!
— Намекът ви ме обижда. Таксито ми е с общински таксиметър.
— Не, вие не разбирате, откраднали са ми портфейла.
— О, тогава разбирам. Добре, той разбира.
— Много добре разбирам! — в мрака закипя гневът на субконтинента. — Мислите си: „Тоя плюскач на къри знае на чия страна ще застанат ченгетата“.
— Глупости! — запротестирах аз. — Вижте, имам монети, дребни, да, цял джоб дребни… ето… Да, слава богу! Да, мисля, че ще ги събера…
Той преброи дукатите си.
— А бакшиш?
— Вземете ги — изсипах всичкия шрапнел в другата му ръка, измъкнах се навън и стъпих право в канавката.
От гледната си точка на паднала жертва аз видях как таксито отпраши и спомените ми неприятно ме върнаха към нападението в Гринуич. Не заради часовника, не дори заради охлузванията и шока случката остави такава следа в паметта ми. Аз бях мъж, някога сплашил и надвил четирима бездомници араби в Аден, но в очите на момичетата бях… стар, чисто и просто стар. Това, че не се държах, както приляга на един старец — невидим, мълчалив и уплашен, — само по себе си беше достатъчна провокация.
Изкачих полегатата пътека до внушителната стъклена врата. Приемната грееше пясъчно златиста. Почуках и жена, която беше подходяща за роля в музикална постановка за Флорънс Найтингейл, ми се усмихна. Почувствах се така, сякаш някой махна с вълшебна пръчица и каза: „Кавендиш, край на всичките ти грижи!“.
Флорънс ме пусна да вляза.
— Добре дошли в къща „Аурора“, г-н Кавендиш!
— О, благодаря ви, благодаря ви. Днешният ден беше толкова дяволски ужасен, че не може да се опише с думи.
Ангел в плът.
— Най-важното е, че пристигнахте благополучно.
— Вижте, има едно затруднително финансово обстоятелство, за което трябва да ви съобщя още сега. Разбирате ли, докато пътувах насам…
— Единствената ви грижа в момента е да се наспите добре. Всичко е уредено. Само подпишете тук и аз ще ви заведа до стаята ви. Тя е приятна, тиха, с изглед към градината. Ще ви хареса.
С навлажнени от благодарност очи аз я последвах до убежището си. Хотелът беше модерен, безупречен, с много меко осветление в сънните коридори. Долових познати ухания от детството си, но не можах да ги определя. Напред към царството на съня. Стаята ми беше семпла, със свежи и чисти чаршафи, с кърпи, вече затоплени на лирата в банята.
— Всичко наред ли е вече, г-н Кавендиш?
— Това е благодат, мила моя.
— Тогава приятни сънища.
Знаех, че ще са такива. Набързо си взех душ, нахлузих пижамата си и си измих зъбите. Леглото ми беше твърдо, но удобно като плажовете в Таити. Чудовищните братя Хогинс бяха изчезнали на изток от нос Хорн, аз бях цял и невредим, а Дени, скъпият ми Денхолм, плащаше сметката ми. Брат в нужда се познава. В пухкавите като захарен памук възглавници пееха сирени. На сутринта животът щеше да започне отначало, отначало, отначало. И този път щях да направя всичко както трябва.
„На сутринта.“ Съдбата обича да залага капани зад тези две думи. Събудих се и заварих не много млада жена с дълга до раменете коса да се рови из личните ми вещи, сякаш са стоки за разпродажба.
— Какво, по дяволите, търсиш в стаята ми, крадлива брадавичеста свиньо? — полуизръмжах-полуизхърках аз.
Жената остави сакото ми без следа от чувство за вина.
— Понеже сте нов, няма да ви мия устата с прах за пране. Този път. Предупреждавам ви. Не търпя в къща „Аурора“ да се говорят обидни думи. От никого. А аз никога не отправям празни заплахи, г-н Кавендиш. Никога.
Крадла ще прави забележка на жертвата си за груб език!
— По дяволите, ще ти говоря както си искам, проклета смрадлива крадло! Ще ми миеш устата с прах за пране? Да те видя как ще го направиш! Хайде да се обадим на хотелската охрана! Да се обадим в полицията! Ти ще се жалваш от обидни думи, а аз ще се жалвам от влизане с взлом и кражба!