Беше запечатан купол с диаметър около осемдесет метра, закусвалня, собственост на корпокрация „Татко Сон“. Сервитьорките прекарват дванайсет работни часа, без изобщо никога да излизат извън това пространство. Декорът е на звезди и ивици в червено и жълто и с изгряващото слънце. Градусите целзий са съобразени със света Отвън: през зимата е по-топло, през лятото — по-прохладно. Закусвалнята ни беше на минус деветия етаж под площад „Чонмьо“. Вместо прозорци на стените имаше монтирани РекЛ. В източната стена беше вграден асансьорът на закусвалнята — единственият вход и изход. Северната стена беше заета от кабинета на Провидеца, западната — от стаята на Помощниците му, южната — от спалнята на сервитьорките. Хигиенизаторите за потребителите бяха поставени на североизток, югоизток, югозапад и северозапад. В средата беше разположен Центърът. Тук посетителите поръчваха ястията си, ние въвеждахме поръчките им, удържахме стойността от Душите им на касите, после им поднасяхме ястията. От Центъра се издига Постаментът на Татко Сон. Тук Той изпълнява номера за забавление на посетителите.
Номера?
Различни трикове, триизмерни фокуси, пиене с пръст на стиропи с ягода-гуава, жонглиране със запалени бургери, кихавици от мушици. Децата обичат благото Му държане, разбира се, и сервитьорките Му Го обичат. Ние не знаехме ни друг баща, ни друга майка освен Татко Сон, нашият корпокративен Логомен.
Колко души персонал работеха в закусвалнята?
Прибл. четиринайсет. В стандартна закусвалня „Татко Сон“ работят един човешки Провидец, двама-трима Помощници и живеят дванайсет сервитьорки, обикновено по трима членове от четири стволови типа. През новоликата ми година при нас имаше три Хуа-сун, три Юна, три Ма-Лю-Да и три Сонми; този личен състав беше достатъчен, за да се справя с наплива в пиковите часове. Имаше седящи места за четиристотин потребители, но на Деветите нощи и Десетите дни от Спортния стадион на Корпокрацията идваха такива големи тълпи, че потребителите се хранеха прави.
Можете ли да опишете дневния режим на една сервитьорка?
Четири и половина е часът на пожълтяването. Във въздушния поток навлиза стимулин, за да ни вдигне от койките. Нареждаме се на опашка за хигиенизатора, после минаваме през парочистачката. Връщаме се в спалното помещение и обличаме чисти униформи, после се събираме около Центъра с нашия Провидец и Помощниците му. Татко Сон застава на Постамента Си за Утринната молитва и заедно рецитираме Шестте Катехизиса. После нашият Логомен произнася Своята Проповед. В пет без една минута заемаме местата си около Центъра.
Асансьорът докарва първите потребители за деня. В продължение на деветнайсет часа ние поздравяваме посетителите, въвеждаме поръчки, разнасяме подноси с храна, продаваме напитки, зареждаме сосове, бършем маси, хвърляме боклук, чистим хигиенизаторите на потребителите и молим уважаемите ни посетители да заплатят сметките с Душите си на касите на нашия Център.
Нямате ли почивки?
„Почивките“ представляват кражба на време, Архиварю. Разбира се, в нула часа започва комендантският час, така че дотогава всички потребители си тръгват. До нула и трийсет почистваме всеки сантиметър от закусвалнята, после се събираме около Постамента за Вечерната служба, после се нареждаме на опашка за спалнята, където изсмукваме балоните си със Сапун. До нула и четирийсет и пет приспивателното средство започва да действа. След по-малко от четири часа слънчевите батерии пожълтяват за нова работна смяна и започва нов ден.
Вярно ли е, че фабрикатите сънуват съвсем като нас?
Да, Архиварю, ние наистина сънуваме. Аз често сънувах как виждам Хаваите над тюркоазносините вълни, как живея в Кзалтация, как получавам похвала от Татко Сон, сестрите си, потребителите, Провидеца Ри и Помощниците. Ние имаме и кошмари: за ядосани посетители, за блокирали хранотръби, изгубени нашийници и срамни обеззвездявания.
Какво сънувате тук, в затвора?
Странни градове, преследване из черно-бели земи, бъдещата ми кзекуция в Дома на Светлината, точно преди Провидецът да ме събуди, за да ви въведа, сънувах Хе-Чжу Им. И в куба на Татко Сон, и в този сънищата ми са единственият непредвидим фактор в разграфените ми дни и нощи. Никой не ги разпределя и цензурира. Сънищата са всичко, което някога истински съм притежавала.
Сервитьорките никога ли не се питат за по-големия свят извън купола, или мислехте, че вашата закусвалня е целият космос?