Можеше ли Юна да чете като чистокръвна със същия успех, с който говореше като такава?
Аз й зададох същия въпрос: отговорът й беше разочаровано „не“. Но ние четяхме по картините. На една беше показана озарена от свещи стая на чистокръвни, облечени във великолепни роби и искрящи рокли. Останах очарована. Защо картините не се движеха като онези по сонитата на посетителите? Юна предположи, че книгата е развалена, това обясняваше защо собственикът й я е захвърлил.
В книгата имаше много картини: изцапана сервитьорка, обслужваща три грозни сестри, бяла вещица, която я обсипваше с дъжд от звезди и я превръщаше в дама като г-жа Ри, хубав чистокръвен, който разчистваше с меч пътека през трънлива гора, седем наполовина по-малки фабрикати, понесли странни прибори за хранене след момиче с бяла пола, къща, построена от бонбони, морско конче, което решеше косата на русалка, замъци, огледала, дракони. Разбира се, тогава не можехме да разпознаем повечето от тези предмети. Когато бях сервитьорка, не можех да си служа с повечето думи в това интервю.
Толкова непознати неща в един комендантски час отровиха главата ми. Юна насочи фенерчето към един ролекс и каза, че трябва да се върнем в спалнята преди пожълтяване. Обеща, че следващия път ще ми покаже повече.
Имало е следващ път?
Разбира се. В продължение на десет Десети нощи — или петнайсет — Юна ме будеше и ме водеше при тайната си. Всеки път се дивях на нови съкровища. През зимата вече само по време на нелегалните ни посещения в стаята на съкровищата моята приятелка ставаше предишната оживена Юна. Докато размишляваше над Книгата за Отвън, тя изказваше на глас съмнения, които разколебаваха вярата ми във всяка частица от онова, което смятах за истинно.
Какъв вид бяха тези съмнения?
Съмнения в сигурните неща от света на фабрикатите. Как може Татко Сон да стои на постамент в „Татко Сон“ на площад „Чонмьо“ и едновременно с това да се разхожда по плажовете на Кзалтация? Защо фабрикатите се раждат с дълг за изплащане, а чистокръвните — не? Кой е решил, че Инвестицията на Татко Сон се изплаща за дванайсет години? Защо не за единайсет? За шест? За една?
Вие как отговаряхте?
Умолявах Юна да престане да изрича престъпни светотатства. Страхувах се, че може да я преориентират. Страхувах се да не ме обеззвездят за това, че не съм я предала. Разбирате ли, в съмненията си тя обвиняваше Татко Сон в ужасни лъжи. Юна призна, че една нощ, преди да ми покаже тайната си, е направила точно това. Застанала е пред Неговия Постамент и го е изрекла: „Лъжец“. Само за да види какво ще стане.
— Нищо не стана — каза Юна, — абсолютно нищо. Затова се чудя: нашият Логомен там ли е изобщо?
Аз декламирах Катехизисите си по-усърдно от всякога, молех се на Татко Сон да изцели приятелката ми, молех Юна да се преструва на нормална. Всичко беше напразно: с всеки изминал ден поведението й ставаше все по-чистокръвно. Скоро дори Провидецът Ри щеше да се види принуден да предприеме решителни действия. Юна гледаше РекЛ, докато разчистваше и забърсваше масите. Нашите сестри фабрикатки я отбягваха. Юна-939 не я беше грижа. Една нощ в тайната стая ми довери, че иска да излезе от закусвалнята и аз да изляза с нея. Чистокръвните ни принуждават да работим затворени под земята, каза тя, за да могат да се наслаждават на красивите места на повърхността, без да ги делят с нас.
Казах й, че никога не бих могла да извърша такова злостно отклонение. Издекламирах й Шести Катехизис. Юна-939 реагира гневно. Нарече ме глупачка и страхливка като сестрите ми.
Но две Вътрешни сервитьорки да избягат от корпокрацията си без чужда помощ — това би било… същинска лудост. Единодушието биха ви заловили след пет минути.
Откъде Юна-939 можеше да знае това? Нейната Книга за Отвън обещаваше свят на красота, пространство и скривалища.
Настъпи зимата на първозвездната ми година. На входа потребителите изтупваха снега от найковете си и ние трябваше редовно да бършем пода. Юна се влоши до състояние на бездейно безпокойство. Възнасянето поражда такъв остър глад, че накрая разрушава ума.
Нещо предизвика ли отклонението на Юна-939 или просто… стана неочаквано?
Отклонението беше неизбежно, само чакаше предизвикателство. По време на Новогодишния Секстет, когато всеки ден гъмжеше от празнични тълпи, Провидецът Ри дойде в Центъра и направи на Юна забележка за хладните поздрави. Нареди й петдесет пъти да изрецитира Приветствието за добре дошли на Татко Сон: „Здравейте, аз съм Юна. Вижте менюто ни, направете поръчката си! Неустоимо, вълшебно, «Татко Сон»!“.