Выбрать главу

Тя закуцука към партито в източната част. Знаех какво прави. Въпреки смущаващия й вид малко посетители вдигнаха глави от своите ястия, сонита или РекЛ, онези потребители, които я видяха, не нададоха тревожни викове, а започнаха да я сочат с пръст. Когато Юна вдигна на ръце едно момченце от детската градина в моряшко костюмче, наблюдаващите отстрани решиха, че е просто поредната слугиня фабрикатка, не угодила на господарката си.

Медиите съобщиха, че Юна е откраднала детето, за да го използва като човешки щит.

Медиите съобщиха каквото им беше казано от Единодушието. Книгата за Отвън беше сборник с приказки, не наръчник на терориста. Разбирате ли, Архиварю, Юна наистина вярваше, че асансьорът отвежда към вълшебното царство от онези илюстрации. След като стигнеше на повърхността, тя възнамеряваше да се изгуби сред закътани полянки и кадифени хълмове. Тя взе детето само защото асансьорът нямаше да тръгне нагоре с Бездушна фабрикатка. После щеше да го качи обратно в асансьора, не да иска откуп срещу него или да го използва като щит, или да го изяде и да изплюе костите му.

Тя не обсъди ли опита си за бягство с вас?

Юна престана да обсъжда с мен каквото и да било. Тъй като действаше сама, тя внесе уплашеното момченце в асансьора. Изобщо не ме видя. Майката на момчето обаче видя Юна точно когато вратите се затваряха, писъкът й се извиси над шума в закусвалнята. Настана истерия, имаше изтървани подноси, разсипани шейкове, паникьосани чистокръвни, един принудител в почивка разкопча колта си, застана насред суматохата и призова всички да запазят спокойствие.

Провидецът Ри се показа на вратата на кабинета си, настъпи разлято питие и изчезна под напора на паникьосаните потребители. През цялото това време Татко Сон сърфираше сред спагетени вълни на Своя Постамент.

Помощникът Чо закрещя в ръчното си сони.

Слуховете прогресивно се умножаваха: Юна е отвлякла дете, не, бебе, не, чистокръвен е отвлякъл Юна, принудител е прострелял дете, не, фабрикат е прострелял принудител, Юна е ударила Провидеца, вижте, от носа му тече кръв.

— Асансьорът! — извика някой. — Идва!

Суматохата застина в тишина.

Принудителят извика да му направят място, приклекна, прицели се във вратата.

Посетителите веднага се разбягаха.

Вратите на асансьора се отвориха. Момчето седеше свито на кълбо в единия ъгъл и трепереше, моряшкото му костюмче вече не беше бяло, но изглеждаше невредимо. Тялото на Юна-939 вече представляваше надупчена от куршуми пихтия.

И аз видях тази картина, Сонми. Същата вечер, когато се прибрах от министерството, съквартирантите ми се бяха залепили за сонито. Почти цял Неа Со Копрос гледаше. Повтаряха репортажа отново и отново със запис от никона на площад „Чонмьо“, на който се виждаше как принудителят елиминира отклонилата се Юна. Не можехме да повярваме. Бяхме сигурни, че терористка на Съюза се е лицеформирала така, че да изглежда като сервитьорка. Когато Единодушието потвърдиха, че Юна-939 е истинска фабрикатка…

Почувствали сте, че светът никога вече няма да е същият. Зарекли сте се никога да не вярвате на фабрикат. Разбрали сте, че Аболиционизмът проповядва догма, също толкова коварна и опасна, колкото тази на Съюза.

Да, почувствах се точно така, даже по-зле. Какво стана долу под вашия купол?

Отведоха другите две Юна в спалнята, преди разгневени потребители да са ги разкъсали на парчета. Евакуираха закусвалнята организирано, четвърт по четвърт. Единодушието дойдоха да разпитват свидетели. Почистихме купола и за пръв път в живота си ядохме Сапун без Вечерна молитва.

На пожълтяване изпълнихме сутрешните си ритуали. Без Юна-939 беше тихо, никой от нас не каза и дума. На Утринната молитва Татко Сон произнесе Антисъюзната Си Проповед.

Учудих се, че Логомен е казал на фабрикатките си за съществуването на Съюза.

Мащабите на паниката го наложиха. Проповедта Му може да е била за пред Медиите. Главата на Татко Сон изпълни половината купол, ние се намирахме вътре в ума Му. Лицето Му беше помрачено от скръб и гняв. Хуа-сун трепереха, даже Помощниците бяха изпълнени със страхопочитание. Провидецът Ри изглеждаше мъртвешки блед и болнав.

Бихте ли разказали за архивите какво точно каза Татко Сон?