Същевременно чистокръвните имат къса памет и скоро забравят, че изобщо е падала гръмотевица, особено ако това засяга стомасите им. На Втория месец броят на посетителите се върна към средните стойности. Двете Келим бяха новата атракция: те бяха създадени със зооскопични очи и заешки зъби и привличаха дълги опашки от наблюдатели на фабрикати с никони. Ма-Лю-Да завиждаха.
Спомените на сервитьорките са слаби по геном, а вие казвате, че в Сапуна ви са добавили допълнителна доза амнезиди. Как тогава можете с такава точност да си спомняте събитията в закусвалнята?
Лесен въпрос с лесен отговор: моето възнасяне беше започнало. Разпознах го по симптомите на Юна-939. Досещам се какъв е следващият ви въпрос, Архиварю: искате да опиша преживяването.
Продължете.
Първо: в главата ми заговори глас. Това силно ме разтревожи, но разбрах, че никой друг не го чува — гласът на разума. Възнасянето беше тревожно преживяване, особено след случилото се с Юна-939. Навсякъде из Неа Со Копрос чистокръвните следяха поведението на фабрикатите за признаци на непозволена интелигентност и седмично изпращаха стотици доклади за преориентиране.
Второ, езикът ми се разви колкото езика на Юна-939. Когато исках да кажа „добро“, устата ми изричаше „благоприятно“, „удобно“ или „правилно“. Научих се да променям всяка дума, която използвам.
Трето, любопитството ми към Отвън нарасна. Аз се заслушвах в сонитата на посетителите, в разговорите, в РекЛ, в прогнозите за времето, в речите на членовете на Управителния съвет.
Четвърто, станах обект на отчуждение: другите сервитьорки ме отбягваха, точно както правеха преди с Юна-939; сестрите знаят — дори да не знаят, пак знаят; монотонното всекидневие забавяше времето; аз започнах да мразя прииждащите на вълни потребители, избълвани от устата на асансьора; постоянно ме преследваха съмненията на Юна за нашия свят. Ами ако Татко Сон не беше наш баща, а РекЛ?
Как само завиждах на безкритичните си, необременени от тревоги сестри! Не смеех да споделя метаморфозата си с която и да било от тях.
Знаели сте какво не бива да правите. А какво възнамерявахте да направите?
Какво друго можех да направя, освен да чакам и да търпя?
Две възнасяния едно до друго навеждаха на мисълта за програма с определена цел. За да разбера каква може да е тази цел, аз трябваше да избегна преориентиране или съдбата на Юна-939. Затова в отчаянието си започнах да изучавам другите фабрикатки, за да подражавам на тяхната празнота. Подчинявах се на всички Катехизиси, особено в присъствието на Провидеца Ри. Не беше лесно. Страхът усилва предпазливостта, но отегчението я подкопава. Не смеех да влизам в тайната стая на Юна, защото това не беше тайна, а капан.
И колко време трябваше да търпите тайното си възнасяне?
На Деветата нощ от Последната десетдневка на Четвъртия месец аз се събудих по време на комендантския час. Не смеех да си запълня времето с излизане от спалнята. Можех само да чакам пожълтяването или пак да заспя. Но откъм купола дочух слаб ясно различим звук: на подрънкващо стъкло.
Напрегнах слух да чуя нещо повече: нищо.
Сестрите ми спяха в леглата си. Кой друг беше под купола? Само Провидецът Ри.
Безшумно станах и тихо отидох до вратата на спалнята. Завъртях дръжката и надникнах в затъмнената заради комендантския час закусвалня. От кабинета на Провидеца Ри идваше бяла светлина. През отворената врата го видях неподвижен, притиснал лице към пода, столът му беше преобърнат. Прекосих купола и останах сгушена в тъмното, докато се уверих, че Провидецът Ри е в безсъзнание. Зениците му бяха се изгубили в чистокръвните му ириси. От ухото и ноздрите към очертанията на изнуреното му лице се точеше ивица кръв. Наоколо имаше парчета стъкло, които блестяха на светлината.
Ри е бил мъртъв?
Усетих мирис на лета, приспивателно, което се добавя в Сапуна. Обикновената доза за сервитьорка фабрикатка е три капки, но Ри беше изпил половинлитрова бутилка. Ако незабавно бях повикала Медик, може би щях да спася живота му. Но как щях да обясня намесата си? Всички в корпокрацията се озъртаха за други възнесени фабрикати, за доказателства за заговор на Съюза. Да спася един провалил се човек от безболезнено самоубийство или да защитя себе си от мъчително преориентиране и да започна трудовия си живот отначало с нула звезди?