Спряхме в подножието на стълбище във формата на двойна спирала.
— Това е старомоден асансьор — обясни г-н Чан. — В университета студентите упражняват не само ума си, но и телата си.
Така аз за пръв път започнах да се боря с гравитацията, вкопчена в парапета, стъпало по стъпало. Двама студенти се спускаха по спиралата за слизане и се присмяха на моята непохватност, като единият отбеляза:
— Ето един екземпляр, който няма скоро да бяга към свободата.
Г-н Чан ме предупреди да не поглеждам през рамо, аз го направих и главозамайването ме събори. Ако водачът ми не ме беше уловил, щях да се търкулна надолу до фоайето.
Изкачването до шестия етаж — най-горния — отне няколко минути. Тук дълъг тесен коридор свършваше пред леко открехната врата, на която висеше табелка с име „Бум-Сук Ким“. Г-н Чан почука, но отговор не последва.
— Почакай тук господин Ким — нареди ми шофьорът. — Почитай го и му се подчинявай като на Провидец.
Когато влязох, аз попитах г-н Чан каква работа трябва да свърша, но шофьорът си беше тръгнал. За пръв път в живота си бях съвсем сама.
Как ви се стори новото ви жилище?
Останах неприятно изненадана от мръсотията в него. Нашата закусвалня беше винаги безупречно чиста, защото чистотата е един от Катехизисите. Противно на това лабораторията на Бум-Сук Ким беше дълга галерия, прашна и пропита от отблъскващата миризма на чистокръвен мъж. Кошчетата преливаха, до вратата имаше окачена мишена за арбалет, покрай стените бяха наредени лабораторни скамейки, отрупани бюра, излезли от строя сонита и огънали се рафтове за книги. Над единственото бюро, на което личеше, че някой работи, висеше поставен в рамка кодак на момче, застанало усмихнато над окървавен снежен леопард. Мръсен прозорец гледаше към запуснат двор, където върху Постамент стоеше покрита с петна фигура. Надявах се това да е новият ми Логомен, но той изобщо не помръдваше.
В претъпкано преддверие намерих кушетка, хигиенизатор и нещо като портативна парочистачка. Кога трябваше да я използвам? Не пропусках ли Вечерната молитва? Какви Катехизиси управляваха живота ми на това място?
Въздухът беше горещ и блестеше от прах. Запечатаните ми по геном пори щипеха. Домашна муха жужеше и лениво описваше осморки. Аз гледах вцепенена.
Дотогава не бяхте ли виждали насекоми?
Само хлебарки с генетични отклонения, климатикът в „Татко Сон“ впръсква инсектициди, така че ако някое насекомо влезе през асансьора, то незабавно умира и после го измитаме. Мухата се блъскаше в стъклото на прозореца — отново и отново. Тогава не знаех, че прозорците се отварят. Тя кацна на тавана. Защо не падаше?
Чух нестройно пеене: поп песен за момичетата от Пном Пен. След секунди студент по плажни шорти, сандали и копринена мантия, затисната от метнати на рамо торби, отвори вратата с ритник. Видя ме и изпъшка:
— Какво, в името на Светата Корпокрация, търсиш ти тук?
Аз оголих нашийника си.
— Сонми-451, господине. Сервитьорка на Татко Сон от…
— Млъкни, млъкни, знам какво си!
Младежът имаше модните по онова време жабешка уста и обидени очи.
— Само че ти трябваше да дойдеш тук чак на Петия ден! Ако онези изкуствени пениси на регистратурата очакват да отменя петзвездна конференция в Тайван само защото не разчитат календара, е, съжалявам, да вървят да смучат личинки в кладенец с ебола. Аз дойдох само да взема работното си сони и дисковете. Няма да дундуркам кспериментален клонинг, който е още с униформа, когато мога да затъна до уши в грях в Тайпе.
Мухата отново се блъсна в прозореца, студентът хвана една брошура и ме избута. Изплющяването ме накара да подскоча. Той огледа петното, победоносно се изсмя и с коварно шеговит глас каза:
— Нека това да е предупреждение за теб! — не разбрах под „теб“ дали разбира мен или мухата. — Никой не хитрува с Бум-Сук Ким, без да си плати за това! — младежът се обърна към мен. — Не пипай нищо, не ходи никъде. Сапунът е в хладилната кутия — слава на Председателя, докараха фуража ти по-рано. Ще се върна на Петия ден. Ако не тръгна незабавно за летището, ще си изпусна полета.
Аз останах сама.
Той отново се показа на вратата.
— Хей, ти говориш, нали?