Аз не знаех даже какво е опустошена земя. Уин-027 ми обясни, че тези облъчени или токсични територии принуждават Потребителските и Производствените зони да се отдръпват километър след километър. Описанието му ме ужаси, но аварийникът ги виждаше в друга светлина. В деня, в който цял Неа Со Копрос се превърне в опустошена земя, каза ми той, ще дойде денят на фабрикатите.
Това ми прозвуча като изказване на отклонил се. Щом тези опустошени земи са толкова широко разпространени по света, попитах аз, защо не съм ги видяла от форда?
Уин-027 изключи сонито и ме попита колко голям според мен е светът. Не знаех със сигурност, но отговорих, че са ме докарали в тази планина чак от площад „Чонмьо“, така че трябва да съм видяла повечето от него.
Великанът ми каза да го последвам и тръгна към вратата. Поколебах се: Бум-Сук ми беше наредил да не ходя никъде. Уин-027 строго ми махна с ръка да дойда.
— За да живееш дълго, Сонми-451, трябва да си създаваш собствени Катехизиси.
Той ме метна на рамо, понесе ме по дългия коридор, сви зад тесен ъгъл и се изкачи по прашна спираловидна стълба, където блъсна с юмрук една ръждясала врата. Светлината на утринното слънце ме заслепи, вятърът ме плесна по лицето и задърпа косата ми.
Това е покривът на Факултета по психогеномика, съобщи ми Уин-027, след като ме остави на издатината до себе си. Вкопчих се в парапета: шест нива по-надолу имаше градина с кактуси, сред игличките им птици преследваха насекоми; осем нива по-надолу по склона имаше паркинг за фордове, наполовина запълнен; десет нива по-надолу — спортна писта, по която обикаляше група униформени студенти; още по-надолу — търговски площад; под него — гори, които се спускаха до ширналата се саждено-неонова агломерация, високи сгради, спални блокове, реката Хан, накрая планините, строени в редица покрай очертания във въздуха изгрев. Уин заговори с тихия си прогорен глас:
— В сравнение с целия свят, Сонми-451, всичко, което виждаш тук, е само това парченце камък.
Разумът ми се напрегна да осъзнае тази огромност и се отказа: не знаех дори какво ми е нужно, за да проумея такова неограничено място.
Уин отговори, че ми е нужна интелигентност: възнасянето ще ми я осигури. Нужно ми е време: мързелът на Бум-Сук Ким ще ми даде време. Но освен това са ми нужни знания.
Попитах откъде се добиват знания.
— Трябва да се научиш да четеш, сестричке — каза той.
Значи Уин-027 е бил първият ви наставник, а не Хе-Чжу Им или съветникът Мефи?
Уин-027 може би щеше да ме наставлява и по-нататък, но втората ни среща се оказа последна. Той се върна в лабораторията на Бум-Сук в първия ми ден час преди началото на комендантския час, за да ми даде „неизгубено“ сони, заредено с всички налични автодидактични модули в корпокративното образование. Аварийникът ми показа как се борави с него, после ме предупреди никога да не допускам някой чистокръвен да ме види как трупам знания, защото гледката ги плаши, а няма нещо, на което един уплашен чистокръвен да не е способен.
На Петия ден, когато Бум-Сук се върна от Тайван, аз бях усвоила боравенето със сонито и бях завършила начално училище. През Шестия месец завърших основно училище за чиновници. Гледате скептично, Архиварю, но не забравяйте, че аз се чувствах като гладна сервитьорка на банкет. Апетитът ми нарастваше с яденето. Пътеките на сонито ме преведоха през библиотеките на университета и корпокрацията. Ние сме само това, което знаем.
Не съм искал да гледам скептично, Сонми. Вашият ум, реч, вашата… същност ясно показват колко сте отдадена на учението. Това, което ме смущава, е защо Бум-Сук Ким ви е давал толкова време за учене. Един потомствен чиновник не може да е прикрит аболиционист. А кспериментите му с вас за докторската му дисертация?
Бум-Сук Ким не се интересуваше от ксперименти, а от пиене, комар, стрелба с арбалет. Баща му беше високопоставен чиновник в „Куанчжу Геномикс“, дори лобираше за пост на член на Съвета в Чучхе, докато синът му не понижи пазарната стойност на семейство Ким.
Тогава как възнамеряваше да получи докторска степен?
Като плати на академичен агент да сглоби дисертацията му от собствени източници — този път към успеха е предпочитан от докторантите от класата на чиновниците. Химикалите, предизвикали възнасянето на Юна-939 и моето, бяха приготвени предварително, както и резултатите и заключенията. Бум-Сук не би могъл да посочи биомолекулярните свойства на паста за зъби. За девет месеца той не ме е карал да участвам в по-сложен „ксперимент“ от чистене на лабораторията му и правене на чай. Новите данни можеха да хвърлят сянка върху онези, които беше получил наготово, и имаше риск да го изобличат като измамник. Присъствието ми беше необходимо само за придаване на някаква достоверност на откраднатото му изследване.