Сали Бъртън извади на екрана подробна карта на японската централа и като използва информацията, която Кристин подаваше до Канкътската планина, успя да създаде модел на мрежовата активност и милионите радиопредавания, които се генерираха от целия район на Япония.
— Трябва да призная, че вместо да намалява, активността расте — отбеляза обезпокоено Сали.
Бил се приближи към нея и погледна графиката. В този момент в уредбата се чу гласът на Кристин:
— Искам да опитам още веднъж отначало. Ще помоля останалите да се отдръпнат. Ще ви кажа, когато отново се нуждая от помощта ви.
Бил вдигна поглед към умореното лице на Кристин. Челото й бе обляно в пот. Той се наведе към картата пред Сали и попита:
— С какво е различна тази японска мрежа? Защо това нещо оказва толкова упорита съпротива точно там?
Някой се покашля тихо, Бил се обърна и видя, че до него е застанал доктор Ото Крамър.
— Мисля, че компютърната личност Джеръм, която се намира в японската мрежа, е оригиналният команден профил — обясни той. — Придадохме на оригинала някои характеристики, които не могат да бъдат дублирани при никакви обстоятелства — като допълнителна гаранция за неговото оцеляване дори при изключителни обстоятелства.
Бил погледна смаяно специалиста от Пентагона.
— Значи нямате нищо, с което да го убием?
Ото Крамър поклати глава.
— И да има, не е заложено в характеристиките му. Джеръм не може да бъде убит.
Бил кимна, замахна и стовари юмрук в лицето на Крамър. Полковникът отлетя назад, препъна се и рухна в средата на Виртуалния боен център.
Дез Йейтс пристъпи между двамата и улови Бил за рамото, макар да виждаше, че ядосаният професор няма намерение да продължи боя.
Дърк Комер реагира пръв. Запляска бавно с ръце и каза високо:
— Проклети тъпи военни.
Сякаш беше прочел мислите на повечето от присъстващите.
— Добре, всички на работа — рече Бил намръщено и обърна гръб на падналия Ото Крамър. — Времето ни изтича. Трябва да открием някакъв начин да повалим тази гадинка.
— Не мога да наредя ядрен удар срещу Япония! — кресна президентът Джарвис и удари с юмрук по масата. — Нито един американски президент вече няма да го направи!
Пребледнелият генерал Томас Николс го гледаше право в очите.
По съвет на Йейтс президентът бе събрал членовете на изпълнителния комитет в командния център на Канкътската планина. Присъстваше и началникът на президентската канцелария и няколко съветници.
Дезмънд Йейтс запозна участниците с досегашния прогрес на хакерите в борбата с Джеръм и възстановяването на компютърната мрежа. След това обясни и за особената ситуация в Япония и че Джеръм продължава да упорства срещу опитите на хакерите да го овладеят.
— Дънкан и хората му работят над този регион вече трети ден, сър — заключи той. — Но засега нямат никакъв напредък. Срещу тях е самият команден профил, оригиналното оръжие на Пентагона, което, изглежда, е мутирало отвъд всякакви възможности да бъде надвито и поставено под контрол.
После показа на групата кратък филм от взрива на стара ракета с химическо гориво над космическия център „Кенеди“ във Флорида.
— Ракетата, която виждате, бе изстреляна в десет часа тази сутрин — обясни той. — Както знаете, космическият облак не само се ориентира към радиосигнали. Предполагаме, че освен това не позволява на ултракъсите радиовълни да напускат пределите на нашата атмосфера. За да са абсолютно сигурни, че ще успеем да осъществим връзка с „Дружба“, нашите колеги от НАСА изстреляха в космоса сонда, която да поддържа контакта с кораба отвъд пределите на космическия облак. Сондата трябваше да предаде към космическия кораб командата да ориентира всичките си сателитни чинии към Земята и да започне излъчването на сигнали с максимална мощност и на всички възможни честоти. Тази команда ще бъде предадена след четирийсет и осем часа.
Присъстващите закимаха. Даваха си сметка, че планът не се основава на никакви сигурни данни, но друга възможност нямаше. С всеки час Земята навлизаше все по-навътре в облака. Полетите вече бяха невъзможни, движението върху повърхността също бе крайно затруднено. Оцелелите — правителствени служители, военни, обикновени хора — се бяха сгушили в скривалищата си и чакаха да видят какво ще последва. Кислородът в атмосферата бе спаднал до дванайсет процента.