— Не можем да се надяваме, че облакът ще бъде примамен в открития космос, докато не бъдат преустановени всички радиопредавания от Земята — продължи Йейтс. — За да осъществим нашия план, трябва да осигурим пълно радиомълчание.
Президентът Джарвис кимна и каза:
— Тази сутрин разговарях с премиера Какехаши. Както знаете, японските власти оказаха пълно съдействие на пратеника на професор Дънкан и въпреки това опитите да се възстанови контролът върху японската мрежа, завладяна от виртуалното оръжие на Пентагона, се провалиха.
Това бе моментът, когато генерал Николс неочаквано се надигна и направи предложението, предизвикало гневния изблик на президента.
— Сър — поде той унило. — На карта е заложено оцеляването на човешката цивилизация. Щом професор Дънкан смята, че радиосигналите от „Дружба“ могат да примамят космическия облак надалеч от планетата, наш дълг пред човечеството е да направим всичко възможно за осъществяването на неговия план. В противен случай, изгубим ли напълно атмосферата, Земята ще е обречена.
Всички мълчаха. Даваха си сметка, че не могат да пребивават безкрайно в убежищата. Щеше да настъпи момент, когато припасите и дори въздухът щяха да свършат.
— Щом не можем да установим контрол над японската мрежа, не ни остава друго, освен да я разрушим напълно — продължи началникът на Обединеното командване, подбираше внимателно думите си. — Сигурно ви е известно, че няколко от най-мощните ни подводници продължават да са в действие, с екипажи от доброволци. Все още разполагаме с ултракъсовълнова връзка с тях и можем да им предаваме команди. — Генералът спря за миг, пое си дъх и погледна президента в очите. — Сър, дълбоко под ледовете в Източнокитайско море се намира нашата атомна подводница „Хъдсън“. Тя носи пълен боезаряд от двайсет и шест ракети „Сиукс“. Всяка ракета е снабдена с двайсетмегатонна ядрена бойна глава — от този тип, който не можеше да се адаптира за атака срещу облака. — Генералът спря и си пое дъх. Приличаше на човек, който изкачва стръмен склон. — Господин президент, предлагам да изпратим команда до „Хъдсън“ за предприемане на ракетна атака срещу Япония. Мрежата трябва да бъде унищожена.
Това бе мигът, в който президентът избухна. Но след миг се поуспокои и продължи:
— Не можем да унищожим мрежата, без да унищожим Япония. А това означава да избием над сто милиона души! Никога вече Съединените щати няма да използват ядрени оръжия срещу тази страна!
Генералът — не сваляше тежкия си поглед от него — възрази:
— Но ако не го направим, до няколко седмици ще измрат милиарди. Вероятно ще изгубим деветдесет и пет процента от населението. Помислете си само, сър, бихме могли да ги спасим.
22.
Хората спяха където намерят. Никой не искаше да напусне Виртуалния боен център, но след пет дни упорит труд хакерите отчаяно се нуждаеха от почивка. Налягали покрай стените и между апаратурата, те се опитваха да дремнат, въпреки общата възбуда.
След като се завърна от околосветската си обиколка, Бил Дънкан успя да поспи само два часа. Сали не се отделяше от него и скоро всички разбраха за връзката им. Кристин дори му каза, че я харесвала.
Бил отпиваше от димящото кафе, което някой бе оставил до него, и разглеждаше трите лазерни монитора с менящи се графики. Графиките показваха нивото на радиоемисионна активност на Японските острови. Бил се прозя и си погледна часовника. За разлика от повечето си колеги, които носеха ултрамодерни дигитални снабдени с всякакви опции часовници, той предпочиташе старомодния часовник, подарен от баща му преди двайсетина години. Часовникът показваше десет, но Бил нямаше представа дали е сутрин, или вечер.
Вратата се отвори и влезе Дезмънд Йейтс, в безупречен сив костюм, въпреки мрачната атмосфера, която цареше навсякъде из скривалището.
Огледа се, забеляза налягалите по земята членове на групата и тихо се приближи към Дънкан.
— Някакъв прогрес, Бил?
Компютърният психолог поклати глава и посочи лазерните екрани.
— Не можем дори да го пипнем. Онзи копелдак Крамър даже не си е водил записки, докато е работел над кода на Джеръм. Не разполагаме с нищо, за което да се хванем.
Дезмънд Йейтс си погледна часовника.
— Сега е десет и двайсет. Президентът даде краен срок — ако не успеете да се справите с мрежата до полунощ, ще издаде заповед да го унищожат.
Бил се надигна разтревожено, изведнъж забравил умората си.
— Да го унищожат? Какво искаш да кажеш с това „да го унищожат“? Как можеш да унищожиш мрежа, състояща се от хиляди мили кабели и милиони радиопредаватели?