Чули развълнувания му глас, останалите членове на групата също се надигнаха.
Дезмънд Йейтс само поклати глава, сякаш не желаеше да казва нищо повече.
— Какво означава това, Дез? — повтори Бил и го сграбчи за ръката.
— Президентът се готви да разпореди масирана ядрена атака срещу Япония и заобикалящите я острови — прошепна Йейтс. — Изглежда, разполагаме с атомна подводница в региона. Дойдох да те предупредя.
— Погледни я! — извика Бил и пристъпи към екрана, на който се виждаше спящата в Токио Кристин Кокоран. Беше подпряла глава на бюрото и дългата й черна коса се бе разпиляла върху клавиатурата. — Не можеш да я убиеш! Не можеш да изтребиш целия японски народ!
Сега вече всички в помещението бяха будни.
— И без това ще умрат съвсем скоро — въздъхна Йейтс. — Както и ние — ако не успеем да прекратим радиопредаванията.
— Но какво да правим с Кристин? — попита Сали.
— По-добре да не й казваме. — Йейтс пак въздъхна. — Ще стане за секунда.
— Останете по местата си! — прокънтя мощен глас и на вратата се появи генерал Николс, следван от шестима морски пехотинци, въоръжени с автомати. След тях влезе доктор Ото Крамър, също с униформа и голяма лепенка на носа, както и десетина научни съветници от Пентагона. — Централата преминава под мой контрол — заяви Николс и посочи на пехотинците да заемат позиция. — Всички входящи и изходящи съобщения ще са под мое командване.
В продължение на час мощни високоенергийни лазерни лъчи прорязваха отдолу ледовете, а после „Хъдсън“ се издигна на повърхността на северна ширина 32,41 градуса и източна дължина 135,73 градуса, на двеста мили западно от Шанхай. Над Източнокитайско море валеше обилен сняг.
В топлата командна зала на подводницата капитан Питър Бродман разговаряше с дежурния офицер. Държеше в едната си ръка разпечатка на кодираното нареждане, което бе получил от Щатското върховно командване в Аризона, а в другата стискаше секретния кодов ключ, необходим за освобождаването на ядрените бойни глави. Вторият ключ висеше на шията на дежурния офицер. И двата ключа имаха биометрични датчици и можеха да функционират само в ръцете на притежателите си.
Всички останали офицери също присъстваха — очакваха да получат заповеди. Преди два часа капитанът бе събудил екипажа с бойна тревога и бе издал заповед да се пробие отвор в леда за изплуване на повърхността. Същевременно бе предупредил да се започне подготовката по зареждането на ракетите „Сиукс“.
Докато въвеждаха изпратените от щаба координати, двамата офицери с ужас и изумление осъзнаха, че целта, върху която предстои да изсипят 480 мегатона ядрени оръжия, е Япония и заобикалящите я острови. От тях се искаше да изтребят цяла нация!
— По дяволите! — бяха първите думи на капитана. — Ще поискам да ми пратят потвърждение.
— Съгласен, сър — отвърна дежурният офицер Алън Филипс.
Въпреки че кодираното съобщение притежаваше всички обозначителни знаци за началото на ядрена атака, никой от двамата не смееше да продължи, преди да е сигурен, че точно това се иска от тях и че не става въпрос за ужасяваща грешка, породена от извънредните обстоятелства, в които се намираха. Сега обаче радистът се извъртя на мястото си и срещна разтревожения поглед на дежурния.
— Получихме кодиран сигнал, сър. Компресирано видеоизображение.
— Дешифрирайте го и го покажете на екрана.
След няколко минути на монитора се появи президентът Максуел Джарвис. Намираше се в помещение, което приличаше на Овалния кабинет.
— Говори президентът на Съединените щати — почна той. — Капитан Бродман, разбирам добре нежеланието ви да предприемете ядрен удар срещу Япония, както разбирам и защо смятате за необходимо да подлагате на съмнение подобно решение. Заедно с това съобщение ще получите нов комплект кодове, които потвърждават моята заповед. Въпреки това ще поясня пред вас и пред вашия екипаж, че според последните научни данни облакът, който е обгърнал Земята, се привлича от радиопредавания. Действайки въз основа на тези данни, ние успяхме да преустановим над деветдесет процента от радиоемисиите в земния ефир. Но като последствие от сериозна компютърно програмна грешка ние, както и японското правителство, не успяхме да поставим под контрол компютърната мрежа на тази страна и заобикалящите я острови. Вече няколко дни се правят подобни опити, но усилията ни се оказват безплодни. Повтарям, всички световни информационни мрежи и радиопредаватели трябва да бъдат изключени. След период на мъчително обсъждане аз, моят кабинет и Върховното командване на Съединените щати стигнахме до отчаяното, но неизбежно решение, че единствената надежда за оцеляването на цялото останало човечество е да бъде унищожена напълно японската мрежа и всички радиопредаватели, действащи в този регион. Капитан Бродман, искам от вас да изпълните своя дълг — и нека Бог бъде с вас и с целия екипаж.