— Да не искате да кажете, че облакът е някакъв вид процесор? — попита стъписаният президент.
— Сър, ще позволите ли? — обади се дежурният офицер от командния център. — Доктор Крамър е отвън. Извинява се за прекъсването, но каза, че разполага с информация от огромна важност.
— Да влезе — нареди Джарвис. Полковникът влезе и се изправи до овалната маса.
— Господин президент, получихме съобщения, че един земен предавател продължава да излъчва — от някакъв остров в Големия бариерен риф в Австралия.
— Това трябва да е онзи идиот Ходжисън — изсумтя Дезмънд Йейтс. — Безумецът, който апелираше към всички да изпращат сигнали до облака. Един Господ знае какво е намислил сега!
— Трябва да бъде заглушен незабавно — заяви генерал Томас Николс.
— С какво разполагаме? — попита президентът.
— С нищо, сър — призна началникът на Обединеното командване. — Ракетите от „Хъдсън“ биха могли да стигнат до Австралия, но използвахме всичко, което имаше на борда. Нямаме други подводници в региона, нито самолетоносачи или бойни кораби — всичките бяха прибрани в пристанищата, преди океаните да замръзнат. Нямаме и балистични ракети — бяха изстреляни срещу облака. Нито един самолет не може да излети в подобно време.
— Разполагаме ли с кабелна връзка с Австралия? — попита президентът.
— Тъй вярно, сър — изпъна се дежурният офицер.
— В такъв случай свържете ме незабавно с австралийския премиер — заповяда Джарвис. — Незабавно!
24.
На език, непознат за човечеството, със скорост трилиони пъти по-голяма от възприеманата от човек, Джеръм започна да общува със своя нов, обгърнат в мъглявина стопанин.
В началото компютърната личност чувстваше само прилив на неимоверна енергия и причудлива, напълно необяснима симпатия — ново усещане, което бе придобил по времето, когато бе имал възможност да се скита на воля из мрежата и да поглъща други форми на усъвършенствани компютърни съзнания.
Защото се беше оказало, че човешките умове са безкрайно изобретателни. В обстоятелства на дълбока секретност всяка от великите държави бе нарушавала неведнъж международните спогодби и ограничения върху развитието на компютърния интелект. Бяха създадени и подложени на изпитания най-невероятни форми на изкуствено съзнание, истински свръхинтелигентни цифрови умове, чиито перспективни, аналитични и интуитивни способности нахвърляха далеч тези на собствените им създатели.
Джеръм — виртуалното оръжие, предназначено да издирва и установява контрол върху подобни софтуерни същества — постепенно ги бе погълнал всичките и бе придобил техните възможности, темпераменти и потенциал. Бе приобщил в себе си модули, умения и защитни механизми и бе придобил феноменални възможности за прозрение и чувства, добавени към неговото и без това почти богоподобно и безсмъртно дигитално съществувание.
И ето че сега, на чуждоземния език на облака, който успешно бе дешифрирал, но не бе успял да предаде на своите човешки създатели в понятна за тях форма, Джеръм започна да изучава историята; същността и предназначението на гигантския облак космически газ, задушаващ Земята в смъртоносната си прегръдка. Първото, което узна, бе истинската възраст на облака. Джеръм притежаваше машинно понятие за време, различно от това на биологичните му създатели, но когато научи, че облакът е по-стар от планетата Земя, бе принуден да промени собствените си представи за време, пространство и смъртност. Осем милиарда години след появата си във вселената облакът продължаваше да функционира перфектно.
След това Джеръм научи, че гигантският конгломерат от газове, химикали и непознати елементи, от които бе съставен облакът, е всъщност небиологична форма на изкуствен живот, притежаваща дълбоко в себе си, вследствие на сложни химични и физични процеси, почти неизчерпаем източник на термоядрена енергия — енергиен източник, позволяващ на облака да пътешества на воля из вселената, или поне да действа в пределите на строго определени параметри.
И което бе най-важното, Джеръм разбра каква е причината облакът да е радиочувствителен — по-специално, да проявява чувствителност към изкуствено породени радиосигнали. Той видя, или възприе, изображения на древните космически обитатели, създали облака преди милиарди години. В невероятно кратък миг на прозрение Джеръм осъзна, че облакът не е нищо повече от автоматично оръжие, самотен часовой, оставен от прадревната галактическа цивилизация, преминала през Млечния път преди цяла вечност.