Прикрит зад люка, Борсука надничаше от време на време, за да провери обстановката.
— Стоп! — заповяда Райдър на десетина метра от входа на бункера. — Ще изчакаме няколко минути.
Другите два всъдехода заеха позиция от двете им страни. В тишината отекнаха нови изстрели и командосите изскочиха от спрелите машини. Престрелката бе кратка — само след минути един от сержантите докладва, че всичко е чисто.
— Чудесно — каза Райдър и нареди на механик-водача: — Давай право през вратата.
Командосите бяха нащрек. Нямаха представа какво да очакват вътре. Знаеха, че умопобърканият британски милиардер има цяла малка армия наемни войници за защита на острова, но също така им бе известно, че наемниците губят желание да оказват съпротива, когато ги нападне превъзхождащ по сила противник.
Всъдеходът изръмжа и подскочи към вратите. Чу се оглушителен трясък и бронираният нос на бойната машина се вряза в стоманената порта, изби я и нахлу в товарния хангар.
Войниците продължаваха да надзъртат през стрелковите отвори. Веднага стана ясно, че няма да има опити за отбрана. Петнайсетина души с камуфлажни униформи бяха излезли на откритата площадка и бяха вдигнали ръце в знак, че се предават.
— Давай, давай! — извика Райдър.
Командосите се разпръснаха и почнаха да събират хвърлените оръжия. После отведоха наемниците в единия край на бункера.
Колин Райдър излезе от машината и се огледа. От вратата на главния коридор надзъртаха няколко младежи.
— Къде е Ходжисън? — попита той.
Едно русо момиче посочи през рамо към една врата в коридора.
— Сър Чарлз е в студиото — отвърна с глас, в който се долавяше едва потискан страх.
Райдър кимна на двама от хората си да го последват, тръгна по коридора и спря пред вратата е табелка „Студио“. Беше заключена.
Без да се двоуми, Райдър изби вратата с ритник и нахлу вътре, следван от помощниците си.
Просторното телевизионно студио беше празно, ако се изключеше самотната фигура, седнала на централния пулт зад звуконепроницаема преграда.
Сър Чарлз Ходжисън, столетникът фантаст и гуру на младото поколение, продължаваше да изпраща послания на облака.
Райдър блъсна вратата на звукозаписната кабина.
Ходжисън се извърна стреснато, после се надигна. И изведнъж пъхна ръка под бюрото и измъкна тежък револвер.
Зад гърба на Райдър проехтя кратък откос и на корема и гърдите на Ходжисън цъфнаха яркочервени петна. Писателят рухна по очи върху пулта.
Райдър се обърна. Сержант Мъри вече сваляше оръжието си.
— Благодаря, Борсук — рече Райдър. Сетне посочи пулта. — Сега бъди така добър да видиш и сметката на тази машинария.
И отстъпи назад, докато командосът изпразваше цял пълнител в пулта. После сержантът смени пълнителя и също така методично откри стрелба по кабелите, които се виеха по пода.
В настъпилата след секунди тишина Райдър чу два приглушени тътнежа. Радиопредавателите на остров Орфиъс най-сетне бяха замлъкнали.
25.
Новият Джеръм, придобил богоподобни способности и творчески заряд благодарение на постиженията на цялото човечество в областта на изкуствения интелект, естествено никога не спеше. Освен това умееше да съзерцава и размишлява.
Беше открил предостатъчно енергия в сърцевината на своя нов стопанин и вече можеше да командва отделни части на неговата молекулярна структура, макар че все още не бе постигнал пълен контрол. Облакът бе твърде голям и сложен, за да бъда овладян веднага. И имаше прекалено много технологични и архитектурни особености, които се базираха на изцяло непознати принципи — за непознато същество като Джеръм, произхождащо от Земята. Но имаше един факт, който не можеше да бъде пренебрегнат и който оказваше потискащо влияние върху Джеръм — в познавателен смисъл облакът беше пълен глупак. Въпреки невъобразимо напредналите си чуждоземни технологични принципи и строеж той си оставаше машина, посветена на една-едничка цел, химичен компютър, който — макар и смразяващо ефективен като примамка и машина за убиване — не бе в състояние да осигури на Джеръм емоционални стимули, нито интелектуален растеж и — наистина странно за една компютърна личност ново желание — подобаваща компания.
Докато обмисляше как най-добре, да се възползва от своя нов стопанин, след като бе напълно откъснат от земната информационна мрежа, Джеръм неочаквано почувства, че облакът се свива и увеличава производството на енергия. А после, когато границите му се смалиха наполовина, започна да променя посоката си.