Групата се насочи към следващата холографска експозиция, този път на компютърно генериран модел на планетата Изо и нейното слънце Джилис 76.
— Все още не можем да извършваме оптически наблюдения на Изо намира се твърде далече — обясни Мелъди. — Но спектралните анализи ни дават достатъчно основания за преценка на водната маса й размерите на сушата на повърхността.
В задната част на групата Уокър Донахю се прозя. Дори не си правеше труда да си води бележки или да записва беседата. Чуждоземните сигнали отдавна не бяха новина, смятаха се за прочетен вестник, но пък трийсетгодишнината бе подходящ повод да напусне офиса в Ню Йорк и да се присъедини към това доста скъпо пътешествие до Луната. Никога не бе летял дотук, но и не съжаляваше. Разходката по лунната повърхност се оказа невероятно забавна, а луксозните хотели на околоземна орбита предоставяха великолепна гледка към родната планета и звездите.
Донахю крачеше покорно в опашката на групата, която вече приближаваше следващия ъгъл на експозицията.
Тук ги очакваше доктор Лий Каку, сетиградският директор на научните изследвания.
— Дами и господа — посрещна ги той тържествено, — поканихме ви тук, за да чуете важно съобщение. Възнамеряваме да посетим планетата Изо. В партньорство с НАСА през идния август СЕТИ ще изстреля автоматичен космически кораб към съзвездието Водолей. — Докато говореше, на екрана зад него се появи холографско изображение на кораба.
Директорът пристъпи напред и насочи светлината на лазерен показалец към модела на звездолета.
— Нарекохме го „Дружба“. Ще са му необходими четиристотин двайсет и пет години, за да стигне до Изо. Ще носи компютърни копия от личностите на трима от нашите най-изтъкнати учени. Със специалното разрешение на Отдела за компютърен контрол към ООН тези личности ще получат хуманоидна форма.
В тълпата се възцари видимо оживление. Експедиция до Изо, при това само след четири месеца, и временно вдигане на забраната върху прехвърлянето на компютърни личности в хуманоидни тела — това вече бе истинска новина.
Директор Каку предостави още подробности за кораба и пътешествието и репортерите научиха, че въпреки екипажа от андроиди и двигателя с хибридно ядрено задвижване експедицията ще е относително евтина и че половината от парите ще са осигурени от фондове на СЕТИ.
— Разбирате, че никой от нас няма да доживее момента, в който да види с очите си ползата и резултатите от тази инвестиция — обясни директорът. — Но го дължим на бъдещите поколения, които ще получат възможността да разберат какво представлява Изо. Това е съвременен еквивалент на европейските галеони от петнадесети век, отправящи се към Новия свят.
— Дешифрирали сте кода, нали? — провикна се една репортерка. Чуха се и други развълнувани викове. През годините имаше многобройни журналистически спекулации, че сигналите, получавани от планетата Изо, отдавна са били разчетени или от СЕТИ, или от някое от водещите правителства и че съдържанието им се пази в тайна.
— Разменяте ли в момента информация с обитателите на Изо? — провикна се друг.
Директорът разпери ръце.
— Ни най-малко. Ако някой бе успял да дешифрира сигналите от Изо, СЕТИ щеше да съобщи на света незабавно. Както на всички ви е добре известно, нашата работа е открита за обществеността и е изцяло в полза на хората.
— Защо тогава изпращате кораба точно сега? — извика някой.
— В чест на трийсетгодишнината от извънземния контакт — отвърна директорът. — А и ако изонийците са получили първите сигнали от Земята, които бяха пратени преди трийсет години, скоро би трябвало да пристигне и отговорът им.
Междущатската магистрала И-95 се простираше от Мейн на север до Флорида на юг и в участъка, където пресичаше Масачузетс, се бе превърнала в нещо като високотехнологичен коридор. Тази тенденция, започнала още през 60-те години на двайсети век, се дължеше несъмнено на близостта на Масачузетския технологичен институт, Бостънския университет и Харвард. Фирмите, основани от випускници на тези учебни заведения, по правило се разполагаха в близост до магистралата и се възползваха от всички удобства, която им предоставяше тя.
Тъкмо по тази причина бяха избрали това място притежателите на заведението, известно като Център за предоставяне на деца за осиновяване. Огромни билбордове, поставени на трийсет, двайсет, десет и пет мили от отбивката, съобщаваха на минаващите пътници, че центърът разполага с „широка гама“ от деца за осиновяване — от новородени до двегодишни, с различен расов произход.