В самия център имаше четирийсетина дечица, които седяха, пълзяха или стояха в зависимост от възрастта си и нивото на физическо развитие. Десетина от най-малките бяха все още в кувьози, но всички бяха под щателно наблюдение от страна на три опитни детегледачки с бели престилки, които в момента бяха на смяна. В други части на дневната деца си играеха с различни играчки, рисуваха, упражняваха се или се хранеха, също под внимателните грижи на детегледачките.
Бебето Люк, осеммесечно, седеше на един гумен матрак и очевидно не бе особено доволно от живота. Виковете му изпълваха стаята, което тук не бе рядко явление, тъй като децата постоянно се нуждаеха или от храна, или от подмяна на пелените.
Сестра Ани Ломан остави едно русокосо момиченце със златисти къдрици и тръгна към разперилия ръчички Люк.
Внезапно двойните врати към главния паркинг за клиенти се отметнаха — въпреки че от съображения за сигурност винаги ги държаха заключени.
В дневната нахлуха трима младежи с маски. Стискаха оръжия със зловещо разширени дула.
— Дръпнете се от децата! — извика един от тримата младежи.
Дечицата се разреваха. Нито една от детегледачките не помръдна — бяха се вцепенили от страх.
— Казах — дръпнете се от децата! — викна младежът отново и насочи оръжието си към детегледачките. Разположените на различни места из помещението камери записваха всичко. — Никоя от вас няма да пострада!
Уплашените жени заотстъпваха към стената. Децата гледаха нападателите с огромни, ококорени очички. В дневната се възцари тишина — децата сякаш бяха осъзнали, че се случва нещо важно, нещо, което не може да се разреши с плач. Детегледачките инстинктивно бяха прегърнали по едно от подопечните си.
Водачът кимна на спътниците си и тримата откриха огън с високоволтови лазерни импулси право по невръстните дечица.
Телцата им — някои бяха още бебета — избухнаха в пламъци, кожата им се сбръчка, сякаш беше от пластмаса, косите им запламтяха от 50 000-волтовите заряди.
Нападателите сипеха огнени импулси върху групата. Телцата на дечицата се разпукаха и от тях бликна кръв, заля пода и се превърна в голяма черна кипнала локва.
Един от тримата нападатели внезапно закрещя — тънък женски писък, — свали си маската и се видя лице на момиче, едва ли имаше и двайсет години.
— Кърт, виж! Тече им кръв! — Момичето свали оръжието си. — Виж!
— Просто последната добавка към модела — извика водачът, без да спира да изстрелва пукащите заряди. — Хайде, складът е натам!
И прескочи купчината димящи останки. Другарите му го последваха към една бяла врата в дъното на всекидневната.
Влязоха в складово помещение, пълно с палети. Върху всичките бяха подредени по двайсетина кашона.
Момичето, което си бе свалило маската, погледна надписите върху кашоните и се усмихна.
„МОЕТО МЪНИЧКО ДЕСЕТМЕСЕЧНО МОМЧЕНЦЕ“ — пишеше с големи букви, а отдолу имаше рисунка на бебе, ококорило очички към света. „СЕГА ВЕЧЕ С КРЪВ КАТО ИСТИНСКА“ — бе добавено с жълти букви. „Още един чудесен продукт на «Някой, на когото да говориш»“ — бе добавено с по-дребен шрифт отдолу.
Водачът кимна с мрачно задоволство и даде знак на другите двама да се отдръпнат. Изправени рамо до рамо, тримата нападатели вдигнаха оръжия и насочиха високоволтовите заряди към сандъците и кашоните. Опаковката мигновено лумна в пламъци. Някъде зад тях зазвуча тревожният вой на аларма, от тавана започнаха да се сипят ситните пръски на противопожарната система. Но нападателите като че ли изобщо не мислеха да бягат.
Внезапно над пукота на пламъците и шума на течащата вода отекна сух изстрел. Куршумът просвистя над главите им и се заби в бетонната стена.
Третият нападател се извърна бързо, тъкмо навреме, за да забележи влизащия през вратата отсреща пазач — той тъкмо вдигаше пистолета си за втори изстрел.
— Недей… — викна водачът, но в мига, докато го казваше, другарят му вдигна зашеметяващото си оръжие, насочи го към пазача и натисна спусъка.
Пазачът отхвърча назад, пометен от силата на високоволтовия заряд, и рухна на пода. За разлика от пластмасовите бебета с компютърни мозъци, тялото му не лумна в пламъци.
Следван от двамата си партньори, водачът изтича при падналия мъж, наведе се над него и си смъкна маската, без да го е грижа, че камерите записват изплашеното му лице. Коленичи до падналия пазач и напипа шийната му артерия. Лицето на пазача бе пребледняло, от сивата му коса се вдигаше пушек.