Други специалисти по издирване на извънземен разум обаче не проявяват подобна увереност. „Те прекратиха излъчването тъкмо когато очаквахме да получим от тях отговор — заяви доктор Джим Бърнс, директорът в отдела за извънземен контакт към НАСА. — Трудно е да определим това като съвпадение“.
За случайните посетители в коридорите на Бостънския окръжен съд Бил Дънкан изглеждаше по-скоро като музикант, комуто предстои да излезе пред развълнуваната нетърпелива публика на някоя сцена. Гъстата му кестенява коса бе дълга до раменете, а сребърната обеца на лявото му ухо по-скоро подчертаваше, отколкото да смекчава орловия му профил. Беше облечен с бяла фланела, дънково яке, джинси и черни каубойски ботуши, които само допълваха общото впечатление за китарист от някоя успяла рок група в края на двайсети век.
Въпреки че функционираше в едно определено високотехнологично общество, криминалното съдопроизводство си оставаше изцяло човешки процес. Макар прослушванията и част от заседанията да се провеждаха във виртуалното пространство, където защитници, прокурори, съдебни заседатели и съдии се срещаха, за да се запознаят с фактите, да пледират или да обвиняват, законодателите все още смятаха, че повечето сериозни криминални деяния трябва да бъдат съдени по традиционния начин. И макар защитниците на модерното съдопроизводство да обясняваха, че това е просто един скъп анахронизъм, съдиите и дума не даваха да се издума за промяна на статуквото — както подмятаха злите езици, може би защото това щеше да повлияе съществено върху заплатите им. Но за съдебни процеси като този, на който трябваше да присъства Бил Дънкан, не можеше да става и дума за каквото и да било изключение — участниците в процеса щяха да се срещнат в реално време и очи в очи. Тримата млади обвиняеми бяха заплашени с обвинение за убийство и в щата Масачузетс наказанието за това бе само едно — доживотен затвор.
Вратата на заседателната зала се отвори и отвътре надникна млада жена. Видя Бил, излезе и го покани да седнат на пейката, където обикновено чакаха свидетелите.
— Прокурорът се съгласи да се откаже от обвиненията в предумишлено убийство — прошепна му. — Остават обаче обвиненията в непредумишлено убийство, които също могат да бъдат наказани с доживотна присъда.
Той поклати глава и прокара пръсти през косата си.
— Те са още деца. Направили са онова, което смятат за правилно. — Въздъхна. — Просто са искали да изразят протеста си срещу гротескната търговия с имитации на бебета. Не са искали да наранят никого.
— Точно това очаквахме да чуем от вас и ако имаме късмет, ще ги пуснат под гаранция. Ще ви повикат след няколко минути, веднага след като господин Коен приключи с пледирането на защитата. Имате ли нужда от нещо?
След около час Бил Дънкан най-сетне застана на свидетелското място в заседателна зала номер девет на Бостънския съд, отказа Светата библия и се закле да говори истината и само истината.
Заседателната зала буквално пращеше по шевовете. Присъстващите бяха запълнили всички места и стърчаха прави от двете страни на пътеките. Имаше много журналисти. Тримата бивши студенти седяха на скамейката на подсъдимите, прилежно облечени и с бледи умислени лица. Адвокатът им си бе позволил да посъветва Дънкан да си прибере косата и да си свали обецата, за да направи добро впечатление, но срещна хладен отпор и се отказа.
Щом официалната част приключи, адвокат Коен се надигна и се приближи към масата, зад която седеше свидетелят.
— Ако обичате, съобщете на почитаемия съд името, възрастта, адреса и професията си.
— Уилям Ендрю Дънкан, на четиридесет и четири години, живея на яхтата „Кейп Сентинел“, помещаваща се на пристан шейсет и шест в Бостънското пристанище. Преподавам и се занимавам с научноизследователска дейност в Масачузетския технологичен институт.
— Имате научна степен по психология на компютърните личности и сте директор на лабораторията за изследване на компютърната психология към МТИ, нали така, професор Дънкан?
— Точно така.
— Не сте ли също така носител на наградата за научни изследвания „Макартър“ и член на Националната научна академия?
— Това е само предварително прослушване, защитник — прекъсна го съдията. — Нужно ми е мнението на свидетеля, не биографията му.
— Разбира се, ваша чест — съгласи се Коен. — Исках само да уточня, че професор Дънкан е специалист тъкмо по въпросите, които предстои да обсъждаме днес.