— През целия си полет „Дружба“ ще изпраща постоянни радиосигнали към планетата. Когато пристигне там и се установи на орбита, ще поиска разрешение за скачване с орбиталната станция или съоръженията, с които разполагат изонийците. Трите компютърни личности са естествено напълно самостоятелни в решенията си, което означава, че ще могат да се справят с всякакви затруднения. Една от задачите им е да напреднат бързо в чуждоземния език и веднага щом придобият известни познания, да изпратят уверенията, че корабът е напълно стерилен и няма никаква опасност от пренасяне на земни микроорганизми на чуждата планета.
— И как по-точно ще общуват с извънземните, след като още не сме в състояние да дешифрираме сигналите им? — попита един от представителите на финансовото министерство. — Какъв смисъл от всичко това, ако ние не можем да ги разбираме, нито пък те нас?
— По-важното е, че ще ни пратят видеоизображения — отвърна невъзмутимо Йейтс. — Така ще знаем с какво си имаме работа.
— Не точно ние, професоре — намеси се вторият представител на финансистите. — Защото картината ще получат нашите далечни наследници, нали?
Йейтс вече бе чувал подобни възражения. В края на краищата се занимаваше с експедицията до Изо от седем години.
— Така е, разбира се — съгласи се той. — Но ако не изпратим кораба сега, може би човечеството никога няма да узнае какви са нашите съседи в космоса. Наш дълг пред бъдещите поколения е да продължим изследванията в тази насока.
— Пък и без това по-голямата част от парите са изразходвани, нали? — намеси се президентът Джарвис, за първи път от началото на срещата.
— Точно така, сър. Още от самото начало проектът бе определен като нискобюджетен и вече използвахме седемдесет и пет процента от средствата за построяването на космическия кораб, компютърните личности и различни бордови системи.
— Но сигналите от Изо секнаха — протестира първият финансист. — А има още осем милиарда долара, които възнамерявате да използвате, за да пратите роботизиран кораб до планета, който вече не излъчва сигнали към нас. Избирателите няма да харесат тази част, господин президент.
— Лично аз съм сигурен, че прекъсването на изонийските сигнали е само временно — побърза да възрази Йейтс. — Вероятно е предизвикано от слънчеви изригвания или космически смущения, или пък изонийците са променили честотата на излъчването. В края на краищата ние получаваме тези сигнали почти от зората на радиоастрономията на нашата планета. Но може би те датират от много по-ранен период.
— Да, но…
— При едно от последните допитвания до населението — продължи Йейтс, без да си поема дъх, — над шейсет и два процента от американците подкрепят изстрелването на „Дружба“ към планетата Изо, още повече; че финансирането на проекта е преобладаващо от частни спонсори. Както знаете, СЕТИ отдели три четвърти от необходимите средства за проекта.
— И доколкото знам, НАСА също вече е използвала своя дял в подготовката на полета — прекъсна го президентът Джарвис. Търпението му очевидно бе на изчерпване.
Всички закимаха. Двамата финансисти обаче се размърдаха неспокойно, сякаш имаха да добавят нещо по въпроса.
— Ами да го направим в такъв случай — реши Максуел и рязко стана. — Полетът до Изо ще се състои. Но не желая да чуя, че и един долар е надхвърлил предвидения бюджет. Ясно ли е?
— Да, сър — отвърна Дезмънд Йейтс.
Монтиран на височина 5000 метра, гигантският телескоп „Карл Сейгън“ бе най-мощният астрономически инструмент в целия свят. Издигаше се на върха на планината Черо Саманал в пустинята Атакама на северно Чили. Обикновено в астрономическия комплекс работеха шестима специалисти — студенти и учени, които пристигаха и заминаваха според предварителна програма.
В ранните часове на вторник, 13 август 2063, Брайън Нъни, австралийски астрофизик и световен авторитет върху поведението на информацията в околностите на черните дупки, проектираше живо оптично изображение от Големия Карл право върху главния холографски дисплей на обсерваторията.