— Ела да погледнеш нещо — провикна се той през рамо на Сузи Прайс, стажантка от Калифорния, която изучаваше извънземна планетарна биология. — Компютрите маркираха район с необичайно висока плътност в космоса — намира се в посока към Антилското съзвездие — обясни той, когато тя застана до него. — Кара част от звездите в региона да трептят. Какво мислиш за това?
Върху холоекрана бе проектирана голяма част от нощното небе. Увеличен от лещите на телескопа, огледалата и позволяващата висока резолюция електроника, участъкът бе 20 000 пъти по-голям, отколкото ако беше наблюдаван с просто око.
— Наистина е странно! — съгласи се Сузи. — Сякаш нещо засенчва небосклона, а тази нощ небето е съвсем ясно.
— Най-близката звезда в Антилите е на трийсет и пет милиона светлинни години — каза Нъни. — Виж, извадих снимки от същия участък на небето, направени миналата година. Ще ги пусна с ускорение петдесет.
Опитният астроном и стажантката гледаха изумено, докато компютрите показваха същия участък от небето, заснет в различни периоди и под различни ъгли в продължение на дванадесет месеца.
— Сякаш някой включва и изключва звездите — промърмори Сузи. — Как никой досега не го е забелязал?
— Антилите не са особено популярни сред астрономите — обясни Нъни. — Няма нищо интересно в тази посока — е, поне до този момент. — Погледна колонката цифри от анализите и добави: — Дали не можем да извършим някои измервания на плътността?
Стажантката въведе необходимите команди и върху изображението на съзвездието се появи червеникава мъгла.
— Хм. Каквото и да е това, определено притежава маса — каза Нъни. — Виж. Разстоянието не може да се измери по оптичен начин. Вероятно е някакъв вид материя, която не излъчва светлина.
— Дали пък не сме се натъкнали на нещо важно? — възкликна Сузи. — Какво ще правим?
— Нищо, поне на първо време — отвърна замислено Нъни. — Имам няколко приятелчета, ще ги помоля да хвърлят едно око. Единият е в Паркис, а другият работи в Сетиград. Да видим как изглежда този обект на радиовълни.
Правителственият отдел, известен като Служба по компютърна и мрежова сигурност, съкратено КМС, бе основан през 2022, след сливането на едно от звената на ЦРУ за кибернаблюдение, отдела на ФБР за компютърни измами и отряда за борба с кибертероризма към Агенцията за национална сигурност. По онова време за всички беше ясно, че компютърните мрежи са естествена среда за действие на престъпници, терористи, маниаци и психопати и че е необходимо с тях да се заемат специалисти. За по-малко от едно десетилетие КМС се бе превърнала в глобална служба, надхвърляща границите на Щатите. Бюджетът й бе по-голям от този на ЦРУ.
Агент Сара Бъртън работеше в службата от седем години и харесваше работата си, въпреки неудобствата, свързани с нея. Задачата й бе да издирва, проследява, залавя и изправя пред съда компютърни хакери и киберпрестъпници. Сара имаше докторат от Бъркли по компютърна криминология и комуникации и специалността й бе да разкрива най-хитрите измамници, „технотерористите“ и онези хакери, които се смятаха за прекалено умни, за да попаднат в мрежата на правосъдието.
Ето защо сегашната й задача й се струваше като малка бира, мислеше си тя, докато наблюдаваше от седалката на колата си яхтата на професора от МТИ, привързана на един от кейовете в бостънското пристанище. Беше изслушала емоционалната реч на Бил Дънкан в съда, след което, е помощта на двамата си асистенти, няколко месеца бе събирала цялата налична информация за радикално настроения професор.
Нямаше никакво намерение да подценява способностите на Дънкан и странния му кръг последователи и съратници. След като проведе няколко дискретни разговора с негови колеги и началници, стигна до извода, че Дънкан дължи поста си в МТИ на брилянтния си ум. А и изглежда, университетската управа държеше на способностите му дотам, че му прощаваше ексцентричните му изяви. Което бе странно, след като на пост като този и с интереси в областта на компютрите и психологията на компютърните личности от него би трябвало да се очаква дружелюбно поведение спрямо фирмите, осигуряващи средства за научни изследвания. Но Дънкан очевидно имаше солидна научна репутация както във вътрешен, така и в международен план, въпреки че политическите му възгледи биха могли да пробудят подозрения относно лоялността му.