Бил хвърли ядосан поглед на адвоката и понечи да се изправи.
— Ще позволите ли да разговарям накратко с моя клиент? — обърна се Пол Коен към членовете на съвета, като същевременно задържа Бил на стола.
Бяха се разбрали всички изказвания да се правят от адвоката и той дори бе убедил Дънкан да си сложи официален черен костюм и бяла риза. Сега обаче Бил изглеждаше твърдо решен да вземе думата.
— Недей да го правиш — прошепна му Коен. — Само ще ги настроиш срещу себе си.
Но Бил не му обърна внимание, изправи се и пристъпи към малката маса.
— Уважаеми членове на управителния съвет — почна спокойно, владееше се отлично. — Вярно е, че моите възгледи относно развитието на компютърния интелект може да се сторят странни на някои представители на тази научна общност, но никога не съм проповядвал действия, различни от мирния протест срещу онези, които нарушават установените правила. Искам също така да припомня на съвета, че в МТИ съществува дълга и почетна традиция много от членовете на преподавателския състав да споделят възгледи, различни от тези, които се ширят сред обществеността. Преди повече от сто години професор Джоузеф Вайзенбаум, един от първите титуляри на моя настоящ пост, е написал историческото произведение „Компютърна мощ и човешки разум“, в което призовава за разумно и отговорно развитие на компютърния интелект. Това, което искам, почти не се различава от неговите възгледи и съвети. — Направи пауза и погледна адвоката си. Коен кимна одобрително, макар все още да изглеждаше обезпокоен от промяната в плановете. — В наше време компютрите са много по-мощни от човешкия мозък — продължи Бил — и ние не бива да позволяваме този процес да се развива без нашата намеса. Още преди сто години професор Вайзенбаум посочва опасностите, които ни дебнат: въпросът в края на краищата опира до това кой да е доминиращият вид на тази планета, човекът или разумната машина.
В залата цареше абсолютна тишина. Повечето от присъстващите познаваха добре радикалните възгледи на Бил Дънкан.
— Аз несъмнено заклеймявам действията, довели до случайната и нежелана смърт на пазача — продължи обвиненият учен, — но не мога да заклеймя мотивите, които се крият зад тях. Ние в МТИ трябва да бъдем нещо повече от мажоретки при неумолимия марш на технологичния прогрес. На нашите плещи лежи задължението да насочваме и съветваме обществото при употребата на техническите достижения. Надявам се, че като мои колеги, вие ще проявите уважение към моята позиция и ще ми позволите да продължа работата си, която оценявам като особено важна.
Приключи с отривисто кимване и се върна на мястото си до адвоката.
— Много добре — прошепна Коен. — Не бих се справил като вас.
Съветът започна да обсъжда решението си. Бил и адвокатът вече бяха почти сигурни, че няма да има последствия, но изведнъж ректорът се прокашля и се размърда в креслото си.
— Професор Дънкан, макар да разбираме чувствата ви по въпроса, ние стигнахме до единодушното решение, че в действията си сте стигнали твърде далеч, с което сте причинили сериозна вреда на реномето на института. Много от нашите спонсори задават въпроси относно действията ви и ни питат дали ви оказваме подкрепа дори само с това, че ви държим на заемания от вас пост. С тревога узнахме също така, че в момента спрямо вас тече федерално разследване от страна на Службата за компютърна и мрежова сигурност. След като взехме всичко това предвид, ние смятаме, че не ни остава алтернатива, освен да ви освободим от заемания пост и да ви помолим да напуснете института.
3.
— Ще ми липсваш, Дез — рече тихо Мелиса. — Винаги сме се разбирали толкова добре, а няма да е лесно, когато настъпи забавяне в комуникацията.
— И ти ще ми липсваш — отвърна Дезмънд Йейтс. — Свикнах с теб през тези три години.
Настъпи кратка тишина — двамата обмисляха предстоящата неизбежна раздяла. Намираха се в дома на Йейтс. Беше късна вечер, на следващия ден предстоеше стартът на „Дружба“ към планетата Изо. Йейтс, не само конструктор, но и движеща сила зад организирането на експедицията, седеше в старото удобно кресло. Мелиса, капитанът на „Дружба“, присъстваше в холографска форма и също се бе настанила в едно кресло в центъра на стаята, където бе холоекранът. Имаше дълга руса коса, красиви черти и невероятна фигура. Истинското й тяло на човекоподобен андроид със синтетична кожа, тъкани, кръв и кости в момента бе на орбита около Земята. Сложна верига от комуникационни сателити и станции предаваше синтезирания глас на Мелиса и изображението й до дома на Йейтс.