— Надявам се, че всичко, свързано с приближаването ви до планетата и установяване на контакт, е съвсем ясно? — попита той за стотен път.
— Да, Дез, както и различните възможни последствия — отвърна Мелиса с усмивка. — Всички си даваме сметка какво огромно доверие ни възлагате. Няма да ви разочароваме.
Йейтс се изсмя на глас, загледан в младежкото й лице. За миг го споходи представата как на планетата Изо се появяват трима тийнейджъри и започват да се държат като немирни хлапета.
Изведнъж настроението на Мелиса се промени.
— От утре вече няма да можем да разговаряме в реално време, нали, Дез?
Йейтс кимна. Той също бе потиснат от предстоящата раздяла. През последните три години Гейл неведнъж се бе шегувала с мъжа си, че прекарва все повече време в компанията на красивия капитан на „Дружба“. Но в края на краищата, изглежда, се бе примирила. Да се подготвя първият човешки посланик до далечен свят бе наистина отговорна и важна задача.
— Но… Миси — отвърна той и изведнъж се разтревожи от нежността, с която произнесе галеното й име. — Искам да ми разказвате за всичко, което виждате по пътя си. Ще разговаряме всеки ден, макар и с нарастващо забавяне.
— Няма да е за дълго, нали, Дез?
За частица от секундата той не можа да се сети какво има предвид. А после разбра.
— Няма, Миси. Поне според твоите представи за хода на времето. Обещавам ти, докато съм жив, да разговаряме всеки ден.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 23 ноември 2063
Рандал Тейт, специален кореспондент
Пътешествието ще продължи 450 години
„Дружба“, космическият кораб за 11 милиарда долара, построен със съвместни усилия на СЕТИ и НАСА, бе изстрелян успешно тази сутрин от околоземна орбита и започна своето 450-годишно пътешествие до планетата Изо.
Екипажът на кораба се състои от трима андроиди с компютърни личности, които ще изпращат ежедневно радиодоклади и данни до Земята.
Според мнозина критици експедицията е истинско прахосване на средства, тъй като радиосигналите от Изо секнаха през миналия април.
Пряка връзка с бордовите уебкамери до „Дружба“.
— Лека нощ, Пол, лека нощ, Стив — провикна се Бил Дънкан на последните гости, напуснали яхтата в топлата нощ. Затвори вратата на каютата и плъзна ръце по полираните перила на махагоновата стълба.
Беше изминал месец от дисциплинарния съд и освобождаването му от МТИ и напоследък той все по-често се питаше дали скитосванията му из компютърната мрежа няма да останат единственото му занимание. Макар че адвокатът му бе успял да издейства солидно обезщетение от университета, изглеждаше малко вероятно Дънкан да получи отново академичен пост на нивото, на което се намираше доскоро. Може би трябваше да напише нова книга?
— Да превключа ли всичко в режим на готовност? — попита Кристин Кокоран, единствената доброволка, останала на борда след продължителната смяна. Напоследък все по-често им се струваше, че колкото и да са успешни набезите им срещу непослушните компании, нови и нови продължават да заразяват мрежата с разумни програми. Бил, разбира се, знаеше защо е така. Компютърните процесори вече не успяваха да постигнат почти нищо, когато биваха оставяни да работят сами. Само свързването със световната мрежа — която сега се простираше дори в космоса и достигаше базите на Луната и пионерните колонии на Марс — осигуряваше максимален капацитет на системата и възможност да бъде подложена на изпитание. Правителства и могъщи корпорации непрестанно нарушаваха спогодбите, понякога дори съвсем открито — и всичко това с цел да получат национална, военна или търговска изгода.
Кристин приключи с програмирането на компютрите и донесе на Бил чаша ароматен чай. Напоследък тя все по-често оставаше след вечерните дежурства и Бил се досещаше за причината. Само дето не беше сигурен дали е готов за нова връзка — след като болката от предишната още не бе отшумяла напълно.
— Имам нещо за теб — каза тя малко неуверено, докато отпиваше от чая. — Нали знаеш, че дадоха поста ти ръководител на лабораторията на Скинър?
Бил кимна. Предполагаше, че управителният съвет е решил да назначи Джо Скинър на неговия пост още преди прослушването. Скинър беше системен специалист, експерт по квантова обработка на информацията, но Бил бе ядосан, че човек с толкова практична насоченост на интересите, или както го наричаше той, „хардуерен водопроводчик“, ще ръководи лаборатория по изучаване психологическите проблеми на машинния разум.