Други граждани подходиха към осигуряването на собствената си безопасност много по-прагматично. Огромни опашки се извиха пред магазините, в които се продаваха храни, туристически принадлежности и леководолазна екипировка — от последната се купуваха предимно кислородни бутилки. С намаляване на запасите избухнаха размирици, в които освен юмруци участниците използваха и оръжие и отнасяха всичко, до което успееха да се доберат. Последва недостиг на строителни материали, тъй като предвидливите се досетиха, че ще трябва да си изкопаят собствени убежища, без да ги е грижа да получават нужното за това разрешение.
Но най-силният подтик за всички тези действия бяха слуховете, най-често неоправдани и ужасно неточни. Страховити истории и налудничави идеи се предаваха между хората като подскачащи по добитък комари. Правителството ще напусне планетата и ще се засели на космическа станция. Планинските региони са най-безопасни, защото в долините ще се образуват въздушни джобове. Облакът е отровен и не може да се направи нищо.
В опит да успокои нарастващата паника Белият дом обяви, че президентът ще излезе с обръщение към американския народ.
Междувременно новината за приближаването на космическия облак и световната паника така и не успяха да проникнат в съзнанието на тримата, които се бяха затворили на борда на „Кейп Сентинел“.
Бил Дънкан и най-близките му приятели Кристин Кокоран и Пол Левин работеха четвърти ден без почивка. Всички останали дейности бяха преустановени, доброволците бяха информирани да не идват поне няколко дни.
Тримата работеха трескаво, издирваха стари и нови копия от записи на изонийски сигнали от различни световни информационни източници и ги подаваха на усъвършенстваната компютърна личност „Надя“. Абсолютно всички компютри на борда на яхтата бяха разкачени от световната мрежа и свързани в затворена мрежа от електронна памет. Целта бе да се осигури максимално благоприятна среда за изпитанията на новия процесор.
Само дванайсет часа, след като Надя бе изключена от обществената компютърна мрежа и бе подложена на „усилваща“ терапия. Бил Дънкан с изненада установи, че виртуалният помощник е осъществил значителен напредък в издирването на сходни участъци от изонийските сигнали.
— Започвам да си мисля, че сигналът наистина е съставен от повтарящи се елементи, вероятно УКВ секторът дублира този на средните вълни — каза Бил на Кристин по-късно същата вечер. Ето защо забавих около минута от записа на излъчването приблизително два милиона пъти — нещо, което изисква доста конски сили, така да се каже. И знаеш ли какво? Веднага изскочи миниатюрен участък от периодично повтарящи се импулси!
Кристин Кокоран и Пол Левин бяха пристигнали малко след развълнуваните обаждания на Бил и работеха неуморно вече четирийсет и шест часа, забравили за външния свят и без дори да подозират за размириците, които царяха из страната и света.
Появата на „периодично повтарящи се импулси“ в масивния информационен поток подсказваше, че чуждоземните предавания съдържат двоична, или цифрова информация. Тъкмо това бе развълнувало тримата учени. Те съставиха нова програма, която да провери двете радиочестоти за сходни сегменти, както в двоичен и троичен, така и в октален и хексадецимален код. След по-малко от час Надя им показа нови участъци с двоичен код, откъслечни и невероятни математически формули, базирани на шестнайсетична таблица.
— Божичко, това наистина е двоичен код! — възкликна с пресипнал глас Бил Дънкан. — Изобщо не се надявах да открием нещо подобно.
Ала сега престоеше най-трудната задача — да се опитат да разгадаят съдържанието на двоичните символи. Всъщност не беше толкова трудно, докато работеха с числа. Но диаграмите и таблиците представляваха истинско предизвикателство — много от тях бяха изпълнени с различни вектори и непознати мерни единици.
Всички земни езици, колкото и да се различаваха помежду си, се базираха на общ модел — хората бяха претърпели общо еволюционно развитие до откриването на речта и независимо от езиците съществуваха общи граматически правила и конструкции за говорно и писмено общуване.
Но както и следваше да се очаква, изонийците нямаха нищо общо със спонтанно възникналите човешки говорни умения. Дори за надарената с огромна компютърна мощ Надя всички тези обозначения бяха абсолютно неразгадаеми.