— Със сигурност става дума за математически понятия — заяви Дънкан на двамата си помощници. — Вижте, това несъмнено са функции, а това трябва да е разделителен знак. Тези тук ми приличат на факториални коефициенти в безкрайна серия. Почакайте малко! Ето този участък страшно ми напомня на Римановата зета-функция, само дето е изобразена по доста странен начин!
— Май ще го разбием — извика Кристин, очите й блестяха от вълнение.
— Почакай, почакай… — Бил вдигна ръка. — Даваш ли си сметка за огромната задача, която ни предстои? Ако искаме да разберем какво са ни пращали изонийците, трябва да претършуваме количество информация, натрупано в продължение на трийсет години, при това излъчвано със скорост двеста милиона пъти по-голяма от тази на този малък участък, който забавих.
Пол Левин, чиято първа специалност бе математиката, веднага направи изчисленията.
— Това означава, че със скоростта, при която възприемаме ние, тук има шест милиарда години кодирана информация. След като, разбира се, премахнем повтарящите се участъци, преодолеем грешките и научим езика, който използват.
— Това е невероятно — прошепна Бил. — Помислете си само какво означава! За трийсетте години, откакто ги слушаме, изонийците са предали такова количество информация, каквото е натрупало населението на Земята от самото й създаване.
— Което означава, че в развитието си са хиляди години пред нас — отбеляза Левин. — По-скоро десетки хиляди.
Тримата се спогледаха, изведнъж осъзнали мащабите на откритието си и идеята, че става въпрос за цивилизация, която не само е невероятно различна от земната, но и безкрайно по-напреднала.
— И все пак фактът, че успяхме да разчетем сигнала, ще е невероятна новина — намеси се Кристин, която, също като тях, нямаше представа за ширещата се отвън паника. — На кого да кажем?
— О, само не и на пра-ви-тел-ство-то — пропяха едновременно Бил и Пол един от любимите рефрени на групата.
— Добре де, на кого тогава? — настоя Кристин.
— Ами, най-добре на никого, докато не приключим. — Бил сви рамене. — Но от друга страна, ще ни трябват значителни финансови средства, за да си набавим още техника — в края на краищата задачата е с гигантски мащаби. Което означава, че няма да се справим без външна помощ, но не бива да позволяваме на правителството да се намеси и да ни отнеме откритието.
Пол и Кристин кимнаха.
— Но има един проблем — продължи Бил. — Успяхме да се справим с помощта на строго секретен молекулярен процесор… който не ни принадлежи.
— Какво ще кажете за господин Рандал Тейт? — попита един глас от стената.
Бил се извърна към Надя. Въпреки че тя не притежаваше физически облик, той по навик разговаряше с нея, като гледаше към монитора.
— Чудесна идея, Надя! Рандал Тейт — поясни на останалите — е научният кореспондент на „Ню Йорк Таймс“, Запознах се с него миналата година на една конференция за изкуствения интелект. Мисля, че можем да му поверим тази история.
— Братя и сестри американци — поде с прочувствен тон президентът Максуел Т. Джарвис, втренчил поглед право в камерата. — Мой дълг и удоволствие е да се обърна към всички вас тази вечер, защото бих искал да успокоя напълно погрешните и немотивирани страхове и опасения относно така наречения „космически облак“. Вярно е, че към нашата слънчева система се приближава огромен облак от газ и прах, но той все още се намира твърде далече и не може да се потвърди със сигурност дали по някакъв начин ще засегне Земята, а дори и Слънчевата система. Това, което са ви показвали по телевизията или сте чели във вестниците, са само истории за сплашване, които нямат нищо общо с действителността.
Ако тристате милиона души, които гледаха предаването, можеха да видят президента два часа по-рано, едва ли щяха да са убедени във верността на думите му.
Малко преди прякото излъчване президентът бе провел среща на набързо сформирания изпълнителен комитет за преодоляване на кризата, свързана с космическия облак. Членове на този комитет бяха националният научен съветник на президента, който също така бе председател на Националния съвет по безопасност, директорът на ЦРУ, директорът на Федералната служба за извънредни ситуации, председателят на щаба на Обединеното командване, директорът на НАСА, военният министър, директорите на Националния икономически съвет, Националния военен команден център и на Националната служба за защита от астероиди.