Освен това към новосформирания комитет бяха привлечени професор Дезмънд Йейтс и директорът на Службата за връзки с обществеността към Белия дом. Към комитета бе създаден щаб с огромен брой помощници, които трябваше да пресяват постъпващата информация и да подават до комитета само най-важните сведения.
Докато комитетът заседаваше, Белият дом се намираше в състояние, напомнящо обсада, тъй като отвън се бяха събрали поне двеста хиляди души.
— Искам да се ускори строежът на херметизирани убежища и подземни съоръжения — обърна се президентът Джарвис към присъстващите членове на комитета. — Да се положат максимални усилия за изработването на кислород и водопречистващи системи, да се увеличат хранителните запаси и да се създаде резерв от всички средства и инсталации, необходими за преживяването под земя. Всички планове за действие при извънредни ситуации да се осъвременят съобразно промените в обстановката.
След излизането наяве на информацията за облака Джарвис бе оставил настрана всички други проблеми и изучаваше лично само документите, свързани с придвижването на облака. Не беше астрофизик, но се учеше бързо и с помощта на професор Йейтс и още няколко съветници и консултанти от НАСА бе стигнал до неизбежното заключение, че всички ужасни предупреждения са напълно оправдани.
Първото, което попита експертите, бе какъв ще е предполагаемият брой на жертвите, ако облакът наистина се сблъска със Земята.
— Сто процента, сър — отвърна уверено един планетарен биолог от Харвард. — Няма да има оцелели — освен онези, които се намират в херметически изолирани подземни убежища. А те ще изкарат, докато им стигне въздухът, храната, водата и горивото.
Както и следваше да се очаква, една от задачите на Изпълнителния комитет бе да реши кой, освен управляващите на страната, ще получи място в убежищата и бункерите.
Както бе казал един от президентските съветници на свой колега: „Ще пишат списъци на онези, които трябва да бъдат спасени“.
Комитетът бързо се съгласи, че обществената сигурност трябва да е от първостепенна грижа. Специални военни единици от Националната гвардия и елитни полицейски части щяха да осигуряват обществения ред с наближаването на момента на сблъсък и за да може да се разчита на тяхната лоялност, трябваше да им се гарантира място — за тях и семействата им — в убежищата.
От само себе си се подразбираше, че някои представители на местната правителствена администрация също трябва да са сред избраниците. Имаше оживени дискусии относно това кои категории американски граждани ще са важни за обществото, което щеше да оцелее след отминаването на облака. Взе се решение да се изготви списък, който да включва лекари, учени, юристи, учители, религиозни водачи и други важни социални служители. В края на краищата след много спорове комитетът реши да бъде създадена тайна лотарийна система. Щяха да се използват общественоосигурителните номера на гражданите от споменатите групи и след това по дискретен начин да им бъде предложено място в убежищата.
Сега, докато наближаваше края на обръщението си, президентът изправи рамене и показа една от любимите на своите избиратели усмивки. — Истината е, че този космически облак и съдържанието му търпят непрестанни промени, така че е невъзможно да се предскаже с точност какъв ще е неговият курс. Не знаем със сигурност например как ще му повлияят гравитационните полета на големите планети от нашата система и дали въобще ще премине близо до Земята.
Операторът показа лицето на президента в едър план.
— Изпратихме сонди, които да направят по-нататъшни измервания на облака. Дадох разпореждания на НАСА и на директора на Националната мрежа за защита от астероиди да изработят съответни планове за действие при всякакви ситуации. Възнамерявам да поискам да бъде свикан Съветът за сигурност на ООН за обсъждане на положението на международно ниво.
Тъкмо последният абзац бе предизвикал бурни дебати сред съветниците на президента. Повечето от тях смятаха, че държавният глава трябва да се опита да успокои обществото и да не споменава за космическите сонди и за Съвета за сигурност. Все едно че казваше: „Няма никакви доводи за притеснение, макар че аз самият съм изплашен“. Но в края на краищата политическата мъдрост надделя.
— Ако не изреди стъпките, които възнамерява да предприеме, ще даде коз в ръцете на опозицията — посочи един от съветниците.
Всички обаче бяха съгласни, че краят на речта трябва да е оптимистичен.