— Повечето от тези страшни истории са чиста спекулация — приключи президентът и едва забележимо намигна. — За всички нас тук, в Белия дом това е само един от многото проблеми и двамата с жена ми очакваме предстоящото посещение на императора и императрицата на Япония. Спокойна вечер на всички.
— Искам да подпишеш тези документи, преди да продължим нататък — заяви Бил Дънкан на Рандал Тейт, репортера на „Ню Йорк Таймс“. Двамата се намираха в залата за пристигащи на международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк. Бил току-що бе пристигнал от Бостън и веднага бе връчил на репортера предварително изготвено споразумение от две страници. — Това споразумение ми дава право на вето върху всичко, което решиш да изкараш пред обществеността — обясни, докато Тейт преглеждаше текста. — Вътре пише също така, че правата и интелектуалната собственост за декодирането на сигналите принадлежат изключително и само на мен.
Веднага щом взе решение да съобщи на медиите за пробива в разкодирането на извънземния сигнал, Бил се консултира с адвоката Пол Коен и той внимателно и прецизно изготви споразумението.
— Давате ли си сметка, че сега всички са побъркани на тема облака? — попита обаче Коен. — Нищо чудно медиите да не проявят никакъв интерес.
Но Тейт реагира ентусиазирано и дори уговориха ден и час за пресконференция.
— Наистина ли можете да разчетете сигналите? — попита Тейт, след като прехвърлиха телефонния разговор на подсигурена линия.
— Поне част — потвърди Бил. — Разполагаме с двоичен код и графики, но още не знаем какво означават. Нужна ни е помощта ви, за да привлечем към задачата и други специалисти.
— На кого другиго сте казали? Разговаряхте ли с журналисти?
Бил го увери, че той е първият представител на медиите.
Сега, докато стояха в чакалнята на летището, Тейт подписа предложения документ, върна го на Бил и каза:
— Да тръгваме. Колата ми е на паркинга.
След минути мощната спортна кола на Тейт се отдалечаваше от летището с шеметна скорост. Репортерът караше бясно и когато внезапно смени една от лентите пред муцуната на голям камион, отзад се чу гневно свирене на клаксон.
— Мисля, че на хората им писна тази история с облака — обясняваше Тейт. — Имат нужда от нещо ново. Моят редактор е готов да освободи първата страница за тази новина. — Отново смени лентите и задмина един автобус. — Уговорил съм среща с телевизионен екип след час. Ще запишем интервюто предварително и ще го излъчим довечера в девет. Утре ще пуснем всички подробности във вестника.
— Хубаво — рече Бил, макар че още се колебаеше.
— Вижте, професоре, зная, че може да ви се стори прекалено, но бих искал да ви помоля за нещо. Смятам да напиша книга за вашето откритие. Какво мислите?
Бяха навлезли в тиха уличка и репортерът спря рязко пред една къща и изключи мотора.
— Е? — попита и се извъртя на седалката. — Ще стане страхотна книга, нали, професоре?
5.
Новата сграда на ООН в Ню Йорк бе завършена през 2050 година сред ширещо се недоволство относно огромните средства, които бяха изразходвани, и безброй въпроси за способността на световната организация да се справя с политическите проблеми, след като въздействието й непрестанно намалява.
Мнозина американци смятаха, че ООН е постоянна заплаха за пълноправното водачество на САЩ в света. Повечето китайци пък бяха на мнение, че организацията е под влиянието на страната домакин, където се разполага централата й. А европейците, прекалено увлечени от забележителния растеж и финансова мощ на новата си федерация, гледаха на ООН като на отживелица.
„ООН ще намери своето истинско място едва когато Земята се изправи пред заплаха от извънземни“ — казваше една стара сентенция.
Когато четирийсет и осем учени от различни страни се събраха да обсъдят какво може да се направи, за да се неутрализира заплахата от приближаващия се космически облак, изглеждаше, че въпросната сентенция най-сетне е намерила своето реално превъплъщение. За първи път ООН бе изправена пред наистина глобална опасност.
Професор Йейтс откри срещата, като повтори изложението, което бе направил пред американския президент. Но сега вече имаше възможност да въведе значително повече научни данни и да запознае аудиторията със затрудненията и подводните скали, пред които се бе изправил. Даваше си сметка, че хората пред него са най-добрите астрофизици, астрономи, астробиолози и планетарни геофизици, истинският каймак на научния елит. Сред тях имаше шестнайсет Нобелови лауреати.