След като приключи с изложението си, което включваше и последните сведения за облака, Йейтс покани доктор Окино Пигияма, главен конструктор на противоастероидния щит, в който участваха Америка, Русия, Китай и Европа. Японският учен информира накратко присъстващите, че мрежата за астероидна защита се състои от 214 ракети с ядрени бойни главни, разположени, в стратегически точки в космоса и обхващащи Земята като огромна сфера.
— Имаме пълната увереност, че можем да разпръснем дори големи астероиди, насочили се към Земята — заяви Пигияма. — Въпросът е как да спрем облака?
Срещата бе прекъсната за около два часа — време, през което учените се разделиха на групички, за да обсъдят различни възможности и аспекти за разрешаване на проблема. Като неформален водач, Дезмънд Йейтс обикаляше от група на група и се вслушваше в разговорите. От време на време даваше предложения, а в ранния следобед обяви край на почивката и отново свика съвещанието.
— Свободното обсъждане роди идея, които ми се ще да споделя с вас — заговори той. — Давам думата на доктор Деметриос Еспозито от Калифорнийския технически университет.
На подиума застана нисък мургав закръглен мъж.
— Работя над този проблем от няколко дни — почна той, докато извикваше на екрана графики и таблици. — Според мен трябва да осъществим няколко точно изчислени ядрени експлозии в различни места във вътрешността на облака. Това ще предизвика верижна реакция, при която всички кислородни и водородни молекули ще се възпламенят спонтанно.
Внезапно в дъното на стаята се надигна мъж, трепереше от гняв.
— Божичко, човече! Да не сте си изгубили ума? Подобен взрив ще измести от орбитите им всички планети. Имате ли представа какви ще са последствията за Слънчевата система?
Беше сър Хеймиш Маклеод, известният геофизик от университета в Единбург. Някои от присъстващите занимаха в знак, че са съгласни с него.
— Не съм на това мнение — възрази Еспозито. — Разстоянията са достатъчно големи за разпространението на ударните вълни.
Разговорът се превърна в яростен спор, в който се намесиха и други. След близо час Йейтс бе принуден да вземе нещата в свои ръце.
— Ще можем да обсъдим този въпрос по време на вечеря — опита се да успокои духовете той. — Междувременно ще ви покажем модел на експлозията, която ще предизвика успешно взривяване на газовете в облака. — Отново кимащи глави, този път на други учени. — И още нещо — продължи Йейтс. — Излишно е да ви напомням, че всички тези разговори са строго поверителни. Можете да си представите как ще реагират медиите, ако узнаят, че готвим ядрена атака срещу облака. — Изгледа бавно присъстващите, които очевидно бяха съгласни с него. — Е, ще се видим на вечеря.
Бил Дънкан бе изцяло погълнат от работата по разкодирането на сигналите. През часовете, в които остана сам в „тайната“ къща в Бруклин, той покри стените с листове, изпъстрени с формули и изчисления. Беше се върнал към времето, когато бе още млад криптограф — търсеше повтарящи се участъци, ключ, който да го допусне по-навътре.
Надя също бе при него — прехвърлена в неговия комуникатор. Макар че сега й липсваше свръхмощният процесор — бяха го оставили на „Кейп Сентинел“, — тя разполагаше с достатъчно съхранени в паметта си изонийски сигнали, за да експериментират с тях.
Рандал Тейт бе заминал да уговаря последните подробности по интервюто. Бил съжаляваше, че няма да разполага с готови преводи, които да покаже на обществото. Ала до прехвърлянето на сигналите на разбираем език имаше още много работа.
Въпреки че бе погълнат от разчитането на чуждоземния език, докато летеше от Бостън, Бил не можа да не забележи всеобщото вълнение, свързано с облака. На летището в Бостън пътниците си разменяха шеговити забележки и обясняваха, че нямало защо да се страхуват от самолетна катастрофа, след като и без това скоро всички щели да загинат, когато Земята изгуби атмосферата си.
По време на полета Бил прегледа няколко вестника, колкото да се запознае с материалите. Но подобно на мнозина други, той смяташе, че проблемът ще се реши от само себе си.
„А може би в сигналите се съдържа и съобщение за облака“ — помисли си той, докато обикаляше стаята и оглеждаше изписаните листове. Умът му продължаваше да работи машинално. Отвън се чу вой на полицейски сирени и Бил се откъсна от листовете и отмести завесите. Колите бяха спрели пред къщата. Чу се затръшване на врати.