Выбрать главу

На външната врата се позвъни, после затропаха. Бил се сепна и почна да къса залепените по стената листове и да ги прибира трескаво в куфарчето си.

— Полиция, отворете! — чу се вик, последван от оглушителен трясък — разбиваха вратата.

В стаята нахлуха няколко полицаи и Бил вдигна ръце. Двама останаха да го пазят, другите почнаха да претърсват къщата.

След тях на прага се появи специален агент Сара Бъртън от Компютърна и мрежова сигурност. Бе облечена с бяла риза и черен костюм и се отличаваше рязко от полицаите с техните брони и шлемове.

Извади удостоверението си и го показа на Бил, сякаш досега не се бяха срещали.

— Агент Бъртън, КМС — каза и се обърна към полицейския ескорт. — Благодаря ви, господа. Можете да ни оставите. Професорът няма да ни създаде проблеми.

Полицаите излязоха в съседната стая, но застанаха така, че да могат да наблюдават Дънкан. Агент Бъртън плъзна поглед по листовете, които все още бяха залепени на стената, и попита:

— Какво е това?

— Вие ми кажете — тросна се Дънкан.

— Това проклето нещо се е смалило — възкликна Брайън Нъни, втренчил невярващ поглед в монитора. — От сто и петдесет милиона километра дължината му сега е по-малко от сто и двайсет. И то само за два дена! Невероятно!

— Проверих компютърните измервания — увери го Сузи Прайс. — Сигурна съм, че няма никаква грешка.

Разглеждаха червено-сивата маса, изпълваща триизмерния екран на стената в планинската обсерватория „Черо Саманал“. С приближаването си до Слънчевата система облакът вече можеше да се наблюдава и с оптически телескопи.

— Но какво може да се е случило за толкова кратко време с близо деветдесет милиарда кубически километра космически газ? — попита австралийският учен. — Не може да изчезнат просто така.

Сузи знаеше, че не очаква отговор от нея, така че попита:

— Има ли промяна в плътността на облака?

— Трудно е да се определи от подобно разстояние — призна Нъни. — Тъкмо по тази причина НАСА изпрати сонди. Когато се приближат достатъчно, лазерните им лъчи ще се отразят в облака и ще помогнат да се определи плътността му.

— Щом е в състояние да претърпи подобна драстична промяна само за два дена, какво ли ще стане, когато стигне до Земята? — промърмори Сузи.

— Един Господ знае — въздъхна Нъни. — Най-добре незабавно да информираме НАСА — и Дез Йейтс. В момента се чудят как да спрат облака.

— Как се спира облак? — попита риторично Сузи.

Бяха в полицейския участък в Долен Манхатън. Рандал Тейт също бе задържан и чакаше в съседното помещение — бяха го арестували малко след нахлуването в къщата.

— Уилям Ендрю Дънкан, арестувам ви по обвинение за незаконно притежаване на секретен компютърен компонент — заяви агент Бъртън с хладен тон.

— Освен това ще бъдете разследван за опит да продадете или предадете информация, свързана, със секретния компонент, на представител на медиите.

Докато агент Бъртън му четеше правата, Бил бавно се огледа.

— Процесорът, за който говорите — рече той, когато Сара най-сетне приключи, — все още се намира на яхтата ми в Бостън. Освен това нямах никакви намерения да продавам нито него, нито секретна информация.

— А какво правехте в онази къща?

— От колко време ме държите под наблюдение? — отвърна с въпрос Бил.

Вместо да отговори, Сара Бъртън извади електронния си бележник и се зае да изучава нещо в него.

— Признахте притежаването на секретен компютърен компонент — заговори след малко. — А това е нарушение на федералните закони. Ако се стигне до съд, ще получите между пет и осем години.

Бил Дънкан я погледна втрещено. През последните два часа на няколко пъти бе отказал да потърси адвокат. Беше абсолютно убеден, че е невинен, и смяташе, че всичко е само дребно недоразумение, което лесно ще се уреди. Сега обясни, че се е свързал с Рандал Тейт не за да му разказва за процесора, а за да му съобщи, че има съществен напредък в разчитането на чуждоземните сигнали. Когато приключи, Сара Бъртън продължи още известно време да го гледа втренчено, после неочаквано каза:

— Възможно е обвиненията да отпаднат, ако сте готов да върнете процесора незабавно.

— Разбира се, че ще го върна — съгласи се Бил. — Но се надявах да продължа работата върху разшифроването на сигнала. Сигурен съм, ще се съгласите с мен колко е важно това.