Бил помисли за миг, после кимна, извади комуникатора си, вдигна капачето и включи холографския проектор…
След час Дезмънд Йейтс и Бил Дънкан все така стояха пред бялата стена, върху която се редяха различни картини.
Бившият преподавател от МТИ обясни, че ключът към разгадаването на сигналите е в тяхното забавяне с над два милиона пъти, след което се появяват повтарящи се участъци в различни диапазони на радиовълните.
Йейтс не можа да сдържи развълнуваното си възклицание, когато на екрана се появиха формули и таблици, които му се сториха познати. Двамата се заеха да сглобяват разхвърляните парченца на мозайката. Сара Бъртън се мъчеше да следи разсъжденията им. Отдавна беше забравила математиката, ала съвсем се обърка, когато учените започнаха да говорят за квантова теория, шестнайсетична система и Айнщайнова традиционна астрофизика.
— Още колко има от разшифрованата част? — попита Йейтс и хвърли тревожен поглед към часовника.
— Около осемнайсет минути в двоичен код — отвърна Бил. — Но има и много аналогова информация — общо шест милиарда години по предварителни изчисления.
— Не е нещо, с което да не можем да се справим — засмя се Йейтс. — Можем да разхвърлим задачата в световната мрежа — както направихме преди много години със старата програма на СЕТИ. Ще поискаме помощ от всички и така можем да разчитаме на поне трийсет милиарда процесора. До няколко месеца ще прехвърлим в дигитален формат целия запис.
— С риск да проявя неуважение, професоре — намеси се Сара Бъртън за първи път от половин час, — това може да стане само ако съобщим на всички за откритието. Не смятате ли, че трябва да обмислим внимателно този ход, преди да го направим? Особено в несигурни времена като сегашното?
Двамата я изгледаха, сякаш току-що им бе признала, че е масов убиец. След това Йейтс остави комуникатора, закопча ризата си и си стегна вратовръзката.
— Права сте, разбира се, агент Бъртън. — Започна да си облича сакото. — Не знаем какво може да се съдържа в сигнала, нито дали има някаква връзка с приближаващия се облак. — Обърна се към Бил Дънкан. — Готов ли сте да представите всичко това в Белия дом на моите колеги от НАСА?
Бил преглътна. Всичко в него крещеше да извика „НЕ!“, да им каже да вървят по дяволите. Още повече сега, когато научната му кариера бе приключила така внезапно и позорно.
Но от друга страна, приближаващият се облак и ужасната заплаха, която може би представляваше, бяха променили всичко. Изглежда, поне за известно време трябваше да забрави старата вражда в името на по-важни и значими неща.
— Добре, стига да сте съгласни, че ще разговарям с пресата само когато настъпи подходящият момент — отвърна Бил, затвори комуникатора и го прибра в джоба си. — Ще трябва обаче да се върна до Бостън, за да си взема нещата.
— Аз ще уредя това — намеси се бързо агент Бъртън. — Освен това ще ви намеря хотел за тази вечер. Ще се срещнем отново утре сутринта.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 20 април 2064
Соня Максуел, специален кореспондент
Има риск от разпадане на Слънчевата система
На среща на учени от ООН са били обсъждани различни възможности за отклоняване на космическия облак от Земята, между които и употребата на ядрено оръжие. Целта е да се предизвика верижна реакция, която да взриви целия облак. До два дни предложението ще бъде поставено на гласуване в Съвета за сигурност на ООН.
„Идеята е налудничава — заяви вчера сър Хеймиш Маклеод, професор по геофизика в университета в Единбург, Шотландия. — Ако облакът избухне, взривът може да наруши деликатното равновесие в цялата Слънчева система. Изместването на орбитата на Земята ще доведе до крах на нашата цивилизация още преди да настъпи сблъсъкът с облака и преди да се уверим, че очакваните страховити последствия от това са реалност“.
Професор Дезмънд Йейтс, Нобелов лауреат и старши научен съветник в Белия дом, разсея опасенията от ядрена атака. „Преди да бъде използвана първата атомна бомба, мнозина учени са смятали, че тя ще доведе до възпламеняване на земната атмосфера — заяви той в интервю за «Ню Йорк Таймс». — В момента подготвяме компютърен модел на предполагаемата атака, за да се уверим, че ако наистина се наложи да прибегнем до нея, нито Земята, нито Слънчевата система ще пострадат“.