— Добре — рече президентът. — Да действаме тогава.
Доктор Бриджит Малбъри, астробиолог и управител на американската база на Марс, огледа единадесетте членове на градския съвет и обяви:
— Три минути до началото.
Срещата на съвета бе свикана в една от залите на базата веднага след като бе получено съобщение, че от Земята ще бъде направено изключително влажно предаване. Президентът на САЩ Щеше да се обърне към съвета на американската марсианска колония.
На повърхността на Марс имаше две селища. По-старото и по-голямото беше американската база истински малък град, основан през 2038 и претърпял няколко разширявания. Понастоящем селището се състоеше от седемнайсет купола, свързани с херметизирани коридори.
Над осемдесет доброволци обитаваха този аванпост — повечето бяха учени. Персоналът на базата се сменяше на всеки три години, тъй като ниската гравитация оказваше пагубно влияние върху човешкия скелет и налагаше връщането на хората на Земята за възстановителен процес.
Другото селище, разположено на 200 километра на юг, бе наскоро построената руско-китайска база, в която имаше четирийсет колонисти. Веднъж месечно жителите на двете селища си гостуваха на смени, за да се поразведрят и да обменят информация. Тъкмо на следващия ден трябваше да се състои поредната среща — в руско-китайското селище. Събитие, което всички колонисти очакваха с огромно нетърпение.
— Надявам се това съобщение да не ни развали забавата — въздъхна Фостър Робинсън, единственият журналист на станцията. В същия момент големият екран оживя и излъчването от Земята, пратено преди двайсет и една минути, най-сетно бе прието. Първото, което видяха, бе навъсеното лице на президента Максуел Т. Джарвис.
Предаването продължи само седем минути и когато приключи, в залата се беше възцарила пълна тишина.
— Искате ли да го видите още веднъж? — попита доктор Малбъри. Неколцина от присъстващите кимнаха и той върна записа и го пусна пак.
След като го изгледаха, Малбъри се обърна към майор Маршал Питърс, старшият офицер в базата, и каза:
— Мисля, че трябва официално да ти предам командването, Маршал. Вече сме военна база.
Американският президент бе съобщил на колонистите последните данни за движението на облака и плана за ядрена атака, в която щяха да участват само Щатите и Европейският съюз.
— Тъй като в момента Земята се намира от другата страна на Слънцето, искаме вие да започнете и координирате атаката — каза президентът. — Ето защо поставям американската марсианска колония под военно управление и нареждам командването да бъде поето от майор Маршал Питърс. Той ще изпълнява инструкциите, получени от НАСА за изстрелване на ракетите от астероидната защитна мрежа.
Предаването приключваше със запис на американския химн на фона на снимка на сградата на Конгреса във Вашингтон.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 1 май 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
При съвместни действия, предприети, без да се иска съгласието на останалите велики сили, американското правителство и Европейският съюз са се уговорили да изстрелят 24 ядрени ракети срещу огромния газов облак, който се насочва към нашата слънчева система. Атаката ще бъде командвана и координирана от американски военни на Марс.
„Целта е да бъде възпламенен и разпръснат облакът — заяви професор Дезмънд Йейтс, старши научен съветник в Белия дом. — Не можем да поемем риска да позволим на облака да се приближи до Земята. Той може да носи непознати форми на бактериален живот и мнозина астрофизици смятат, че представлява заплаха за нашата атмосфера“.
Британският писател-фантаст, столетник и космически гуру сър Чарлз Ходжисън заяви вчера, че съвместното решение на Щатите и Европа за изстрелване на ядрени ракети срещу облака е „позорно и недемократично“.
Ходжисън, който живее на своя остров в Западния Пасифик, обвини двете правителства в „безразсъдно и безотговорно поведение“. „Това е нашата първа възможност да изучим отблизо космически облак. Унищожаването му, преди да разберем напълно неговата природа, е варварска постъпка“.
— Добро утро и добре дошли в Пентагона — посрещна ги с ведър глас Дезмънд Йейтс.