Выбрать главу

8.

— Изобщо не ми харесва тази работа — заяви разтревожено Брайън Нъни на Сузи Прайс. Двамата с нетърпение очакваха да се обади Дезмънд Йейтс — австралиецът го бе потърсил спешно малко преди това. — Мисля, че новината ще изплаши онези във Вашингтон.

От три дни всички астрономи в чилийската обсерватория „Карл Сейгън“ проверяваха отново и отново данните, получени при оптичното наблюдение — изглежда, облакът неочаквано бе сменил курса си.

Гигантската маса междузвезден газ вече бе наближила външните граници на Слънчевата система и въпреки въздействието на гравитационните полета на Нептун, Плутон и Уран бе продължила, напълно в разрез с компютърните модели, като бе изместила курса си с осемнайсет градуса към слънчевия юг и трийсет и два на изток.

— Но поне вече няма опасност да се сблъска със Земята, нали? — попита Сузи навярно за десети път. — Това е най-добрата новина от месеци.

Комуникаторът на Нъни изписука. Професор Йейтс най-сетне се обаждаше.

Нъни въздъхна, включи връзката и предаде на Йейтс съобщението, което си бе повтарял от часове.

— Смятаме, че облакът е променил посоката на движение. Следим го постоянно и сега има несъответствие между местонахождението му и доскорошните проекции на компютъра. Става въпрос за разлика от двайсет и една секунди дължина и деклинация от минус седемнайсет секунди.

Заслуша внимателно, докато Йейтс изстреля поредица въпроси.

— Да, сигурни сме — увери после световноизвестния астрофизик. — Вече ви пратих данните по интернет. Направихме модел на новата траектория. Ако облакът запази този курс, ще се размине напълно със Земята — на разстояние сто и двайсет милиона километра. — Кимна на Сузи, която слушаше разговора. — Но има и още нещо — побърза да вметне, преди Йейтс да е заговорил. — По новия курс облакът се насочва право към Марс.

След два дни потърсиха Рандал Тейт по телефона в работата. Той погледна екранчето и видя, че му звънят от малък остров в Големия бариерен риф.

— Здравейте, господин Тейт. Благодаря, че се отзовахте на повикването ми.

— За мен винаги е чест, сър Чарлз — отвърна Тейт, както винаги позачуден от причудливите аристократичните маниери на писателя. — Какво има?

— Разговаряли ли сте с някой от вашите приятели астрономи относно поведението на космическия облак? — попита сър Чарлз Ходжисън. — Имам предвид през последните няколко дни?

Тейт смръщи вежди. Странно, но видеовръзката не бе включена.

— Какво по-точно имате предвид?

— Обадете ми се пак, след като го направите — отвърна Ходжисън и прекъсна връзката.

На девет хиляди мили от Ню Йорк писателят погледна за миг загасения екран на комуникатора, после премести поглед към часовника на стената. На остров Орфиъс беше пет сутринта — седем вечерта в Ню Йорк. Ходжисън бе прекарал нощта в обсерваторията, правеше детайлни измервания на облака.

— Как мислиш, след колко време ще се обади? — обърна се той към Амрик Чандра, един от най-верните си студенти.

Младежът — беше му помагал през нощта — сви рамене.

— Зависи какви връзки има. И какво са готови да му кажат.

Рандал Тейт позвъни само след петнайсет минути.

Ходжисън го поздрави и изслуша какво е узнал.

— Браво, господин Тейт — каза почти одобрително. — Значи сега облакът лети право към Марс, където е контролният център на предстоящата атака. Какво ви говори това?

— Никой не може да даде никакво обяснение — призна Тейт. — Моите познати само потвърдиха, че облакът лети към Марс, но признаха, че не знаят каква може да е причината.

— В такъв случай аз мога да споделя някои идеи по въпроса — заяви Ходжисън. — Повече от ясно е от поведението на този така наречен „облак“, че той е форма на чуждоземен живот — при това разумен живот! И очевидно реагира на подготовката да бъде нападнат. Това означава, че всяко нападение срещу облака ще е всъщност акт на непровокирана агресия срещу чужда форма на живот. Що за варвари, се питам, сме ние?

— Значи смятате, че не бива да се предприема нищо? — попита Тейт.

— Ами помислете: до момента облакът не ни е създавал никакви проблеми. Този безумен „изпреварващ“ удар трябва да се отмени, преди да се е случило нещо ужасно. Трябва да изпращаме послания за мир, не ядрени оръжия.