— Сър, хиляди хора вече го правят — рече Уилкокс. — Онзи смахнат писател от Австралия накара всичките си почитатели да пращат радиосигнали до облака. Ако там имаше нещо, досега щеше да ни отговори.
Вече два часа Бил Дънкан и агент Бъртън чакаха нетърпеливо в Пентагона завръщането на професор Йейтс. Наближаваше пет и трийсет, а от него нямаше никаква вест. В епоха, когато комуникациите бяха повсеместни, липсата на контакт бе най-малкото обезпокоителна, ако не и проява на неуважение.
Двамата бяха работили през целия ден над сигналите — издирваха повтарящи се участъци, които да подложат на конвертиране. За своя изненада Бил установи, че Сара Бъртън е опитен научен работник и бързо схваща всичко ново. Освен това под хладната й външност се криеше ведра и дружелюбна личност — тя дори му каза да я нарича Сали — странно умалително за Сара. Във всеки случай Сали не се нуждаеше от кой знае какви обяснения, когато ставаше дума за работа с компютри и аналого-дигитално конвертиране.
Надя, виртуалната помощничка на Бил, координираше усилията на седемте секретни молекулярни процесора, които бяха получили. Всичките, плюс Надя, бяха свързани в затворена мрежа и образуваха вероятно най-мощния процесор на Земята. Макар и бавно, работата започваше да напредва.
— Съжалявам, искрено съжалявам — бяха първите думи на Дез Йейтс, когато най-сетне се появи на вратата. — Шефът ни задържа на продължителна среща.
Бил и Сали се спогледаха. Знаеха кой е „шефът“ и веднага забелязаха, че президентският съветник е уморен, дори направо изтощен.
— Е, как се справяте? — попита Йейтс.
— Има напредък — рече с усмивка Бил. — Разполагаме с нови участъци в двоичен код и огромно количество повтарящи се сектори, които трябва да се обработят. — Кимна на Сали и тя прехвърли част от информацията на големия екран. — Както виждате, първата секция, която дешифрирах, е конструирана в двоичен код върху шестнайсетична бройна система.
— Нещо, което да е разбираемо? — попита Йейтс.
— Все още не — призна Бил. — Но има огромно количество компресирана аналогова информация, с която дори не сме се захващали.
— Ясно — въздъхна Йейтс уморено.
— Да си призная, дори с новите процесори все още не разполагаме с достатъчно мощност — продължи Бил и кимна към веригата свръхбързи нанопроцесори. — Мисля, че ще се наложи да се върнем към първоначалната идея и да извадим проблема пред обществото. Ако накараме всички заинтересувани доброволци да се заемат с поне малка част от задачата, със сигурност ще напреднем много по-бързо. Все пак не бива да забравяме, че става въпрос за еквивалент на шест милиарда години сигнали за конвертиране.
— Така е, така е — мърмореше Йейтс, втренчил поглед в екрана.
Бил погледна Сали, но тя само сви рамене. Йейтс се държеше странно.
— Или това — продължи Бил, — или ми осигурете един милион такива процесори.
— Ще видя какво мога да направя — каза Йейтс, все едно това нямаше никакво значение.
— Мислех, че това са само прототипове! — намеси се Сали, обидена от невниманието му. — Нали все още не бяха в масово производство?
Внезапната промяна в тона й накара Дезмънд Йейтс да излезе от унеса си и да забележи втренчените погледи на двамата.
— Извинете — каза той и поклати глава. — Много неща ми се струпаха. Ще изпратя заявка за още процесори.
— Много повече процесори — повтори Бил.
— Добре де, много повече — съгласи се Йейтс. Лицето му бе все така разтревожено. — Май ще е най-добре да ви кажа какво ме мъчи. И без това ще разберете още утре от новините. — Пое си дъх и тръсна глава. — Космическият облак е променил траекторията си. В момента се насочва право към Марс. Затова закъснях.
Бил и Сали го гледаха озадачено. Погълнати от задачата си, те почти не бяха обръщали внимание на новините за облака.
— Това означава, че много хора започват да си задават въпроса дали е обикновен облак — обясни Йейтс. — И че ще ми е трудно да се съсредоточа върху работата си — поне за известно време.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 20 май 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
Рискът да пострада Земята избегнат, няма време за евакуация на колонистите
Изненадани астрономи от НАСА потвърдиха снощи, че гигантският космически облак, който се приближава към Слънчевата система, е променил курса си с около 40 градуса и в момента се движи по нова траектория, на която ще се срещне с Марс на 22 юли. От НАСА съобщиха, че заради отдалеченото местоположение на Марс от Земята няма да има време да евакуират колонията преди пристигането на облака. Учените казаха също, че ако следва новата посока, облакът няма да влезе в контакт със земната атмосфера.