Но нямаше нищо временно, нито бутафорно в постройката, която бързо се издигаше над острова. Половината от склона на хълма бе изровена от два мощни булдозера, а после на изравнената площадка беше монтирано стоманено скеле, докарано с хеликоптер-кран „Сикорски“.
Тъй като островът не разполагаше с достатъчно дълбоко пристанище, строителните материали се пренасяха с шлепове и баржи от кораби, акостирали навътре в морето.
Крановете, бетонобъркачките и тухлите също бяха докарани с хеликоптер, както и вентилационната система, компонентите на климатичната инсталация и апаратът за производство на кислород. На самия връх се издигаха нови четири радиоантени — изведнъж бяха променили външния вид на острова и сега той приличаше на военна база.
Ходжисън бе не само ръководител на строежа, но и главен архитект. По право остров Орфиъс бе част от австралийската суверенна територия, но притежателят му не си бе направил труда да иска разрешение за строежите, нито за изкопните работи за своя нов подземен дом. Столетникът отдавна бе изгубил вяра в мъдростта на всяко правителство и учреждение и предпочиташе да взема нещата в свои ръце, особено когато ставаше въпрос за проект с подобни мащаби и значение.
Всъщност сър Чарлз дължеше богатството си на обикновена случайност. Преди шейсет години неговият първи роман „Войните на Галатея“ бе успешно екранизиран и бързо придоби култова популярност в целия свят. Този успех направи писателя финансово независим, но съвсем не и невъобразимо богат. Малко след това обаче една американска софтуерна компания закупи правата за създаване на интерактивна интернет игра, основаваща се на персонажи и идеи от книгата. Компанията се увлече в сътворяването на приказния свят на Ходжисън в киберпространството до такава степен, че не усети кога е фалирала, преди да спечели и един цент от потребителите.
Чарлз Ходжисън — тогава все още неподозиращ, че само след две десетилетия ще получи благородническа титла — закупи споменатата компания за жълти стотинки й само след половин година „Войните на Галатея“ се превърна в най-успешната мрежова игра в целия свят. Парите потекоха като река и две години по-късно Ходжисън вече пишеше само нови виртуални сценарии за кибериграта, с което осигуряваше щастието и забавлението на нейните милиони почитатели. Във върха на популярността на играта в нея по всяко време участваха над два милиона души. Този втори успех направи Ходжисън забележително богат и той почна да купува недвижима собственост в Лондон, Ню Йорк и Пекин, а в онези времена цените на земята все още не бяха така астрономично високи.
— Хайде, заемете се с изливането на бетона — заповяда Ходжисън по предавателя. В отговор радиото изпука и той засенчи очи към площадката, на която вече изпомпваха първия товар от бетон за основите на подземния бункер, чийто проект писателят бе започнал само преди три месеца. Бункерът щеше да е достатъчно просторен, за да побере новия команден център на обсерваторията, както и жилищни помещения за Ходжисън и неговите помощници, всичките 130 студенти, които се бяха заселили на острова. Напоследък, покрай възкръсналата му слава, бяха дошли нови попълнения, които го обграждаха със своето граничещо с коленопреклонно обожание внимание. За тях бе истинско щастие да са близо до своя герой, да почерпят непосредствено от мъдростта на пророка на новото време.
— Сър Чарлз? — Бригадирът се катереше по склона към него. — Докараха първия агрегат за обезсоляване на морска вода. — И вдигна пръст към небето.
Ходжисън извъртя глава и видя към острова да се приближава товарният хеликоптер — вече се спускаше над залива. Под него се поклащаше метален контейнер, малко наподобяващ тенекиените къщички, накацали по склона на острова, в които живееха строителите. Сър Чарлз бе учетворил заплатата на всички, за да постигнат максимални резултати, и освен това им бе направил щедро предложение — всеки участник в строежа можеше да разчита на място в бункера, за него и семейството му, ако облакът отново се насочеше към Земята.
— Да го спуснат над площадката — нареди Ходжисън. — Искам до утре да е монтиран и да работи.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 18 юни 2064
Рандал Тейт, специален кореспондент
Експлозията ще се вижда от Марс. Ден и час на атаката 30 юни, 14:20 Източно стандартно време.