С преобладаващо мнозинство снощи Генералната асамблея на ООН одобри ядрената атака на САЩ и Европейския съюз срещу газовия облак, който в момента се е насочил към Марс. Китай и Русия се съгласиха в нападението да бъдат включени и техни ракети. Над 700 мегатона ядрени оръжия ще бъдат изстреляни към облака.
„Датчици на борда на изстреляните от НАСА космически сонди потвърдиха, че облакът наистина се състои от водород, хелий и други инертни газове — заяви Дезмънд Йейтс, старши научен съветник в Белия дом. — Очаквам облакът да бъде напълно разрушен още преди да е наближил Слънчевата система“.
48-те ядрени експлозии, и последващото възпламеняване ще бъдат наблюдавани от повърхността на Марс, откъдето сигналът ще бъде препращан на Земята.
Хиляди защитници на мира в космоса изпращат послания до облака
Американските военни и цивилни власти регистрират остро покачване на радиопредаванията заради съобщенията, изпращани от поддръжниците на британския писател-фантаст сър Чарлз Ходжисън.
„Сигналите са толкова много — заяви говорител на Федералната съобщителна служба, — че влияят на нормалната работа на нашите, спътникови системи“.
Ходжисън строи „незаконна радиостанция“ — поставя наемници за охрана
Властите от Куинсланд обявиха за незаконна радиоинсталацията и подземния строеж, изграждани на остров Орфиъс от милиардера сър Чарлз Ходжисън. Както е известно, островът, който се намира близо до Големия бариерен риф в Австралия, е частна територия и принадлежи на сър Чарлз.
Властите в Куинсланд възнамеряват да поискат съдебно разследване на започнатия строеж и издаване на забрана за неговото продължаване.
В разговор сър Ходжисън заяви: „Не вярвам в способността на нито едно земно правителство да взема разумни решения. Ако тази глупава идея, да се атакува облакът, бъде осъществена, може би ще се нуждаем от най-дълбоките убежища, които сме в състояние да построим“.
Запитан дали ще се съобрази с решението на властите, ако то бъде да се прекратят строителните работи, сър Чарлз отвърна: „Ще се съпротивлявам на всяка забрана да използвам собствената си територия така, както намеря за добре — особено в момент на световна криза. Наех добре обучени военни части, които ще защитават острова ми от всякакви нашественици“.
— Никога не съм виждал нещо по-хубаво — заяви развълнувано Фостър Робинсън пред междупланетната си аудитория. — Картината, която наблюдавате, се излъчва от камерите на ракетите, докато навлизат във вътрешността на облака.
Изображенията, които журналистът от базата на Марс приемаше и ретранслираше на Земята, бяха наистина смайващи. Гигантски многоцветни колони от нещо, което наподобяваше дим, се издигаха от центъра на облака и се простираха на милиони километри, като стълбове на зашеметяващо висока катедрала.
— Фонът е от тъмночервени газове — продължаваше да коментира Робинсън, — но има сини, зелени и бели повлекла, или циклони, витаещи във вътрешността на облака.
Общо четиридесет и осем ракети, всяка с ядрена бойна глава, бяха изстреляни от различни установки в открития космос и насочени така, че да се озоват по едно и също време в центъра на облака. Всяка ракета бе снабдена с по няколко камери, които в момента предаваха картина до марсианската база и оттам до затаилите дъх милиони зрители на Земята, където сигналът достигаше със забавяне от двайсет и една минути.
Фостър Робинсън седеше в миниатюрния кабинет, от който всяка седмица бе изпращал редовните си репортажи до Земята. При построяването й преди трийсет и девет години марсианската станция бе предизвикала жив интерес на Земята и тогава репортажите се очакваха жадно, но постепенно, с течение на времето, интересът бе намалял. На зрителите им бяха омръзнали познатите до болка картини на марсианския пейзаж и разказите за ежедневието на колонистите.
Но сега цялата планета бе застинала пред екраните на телевизорите и следеше предаването, което идваше от Марс. В съседното, много по-голямо помещение, майор Питърс и неговите осемнайсет военни помощници наблюдаваха компютрите, от които се управляваше атаката. В долния десен ъгъл на телевизорите зрителите виждаха часовник, който отброяваше времето до момента на взривяването на ракетите.
Робинсън имаше възможност да сменя картината и да показва както изображенията от камерите на ракетите, така и далечен изглед на облака, подаван от намиращия се в открития космос между Юпитер и Сатурн автоматичен телескоп „Азимов“. В момента „Азимов“ бе на 300 милиона километра от облака. Обикновено мощните му оптически устройства се използваха за наблюдение на големите външни планети и различни събития в пределите на Слънчевата система или близки съзвездия, но сега оборудваният с две огледала шестметров телескоп, бе фокусиран върху огромната маса космически газове, носеща се право към Марс.