— До взрива остават две минути — обяви Робинсън, забравил за часовника на екрана. За стотен път съжали, че не разполага с оператор на телевизионната станция, за да може да се съсредоточи изцяло върху коментара. — Според плановете на учените тези четиридесет и осем прецизно настроени ракети трябва да предизвикат верижна реакция, която да доведе до пълното изгаряне на облака. В момента той се намира на двеста милиона километра от Марс и на шестстотин милиона километра от Земята. Сигурен съм, че на подобно разстояние възпламеняването му няма да предизвика никакви проблеми нито на Марс, нито на някоя от останалите планети в Слънчевата система.
Часовникът отброяваше последните трийсет секунди.
— След миг ще видим светлинни отблясъци вътре в облака, предизвикани от верижното избухване на бойните глави — заговори припряно Робинсън. — След това цялата тази маса газове ще се превърне в гигантска огнена топка. — Робинсън отново плъзна поглед по екраните с различни гледни точки, чудеше се на коя от тях да се спре при наближаването на историческия момент. Тъй като всички се записваха, избра панорамната гледка на телескопа „Азимов“.
— Пет секунди — каза репортерът. — Четири, три, две, една…
На монитора се появи микроскопична светлинна, като главичка на топлийка. После още една. И още една, следвана от множество малки отблясъци, наподобяващи пламъчета от соплата на далечна ракета. А после нищо — само добре познатата и непроменена картина на облака.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 30 юни 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
Облакът ще обгърне Марс след три седмици
Късно снощи от Белия дом потвърдиха, че масираната атака срещу облака се е провалила. В момента той пресича астероидния пояс и се очаква да доближи Марс на 12 юли. Предполага се, че планетата ще бъде скрита от погледите за около 45 дни.
„Вероятно вътрешността на облака не е толкова плътна, колкото предполагахме — заяви Дезмънд Йейтс, старши научният съветник на президента. — Ако е така, това е добър знак за колонистите на Марс. Разредената вътрешност ще нанесе по-малко щети на колонията“.
Американското, руското и китайското правителство са предупредили своите колонисти на Марс да извършат необходимите подготовки за пристигането на космическия облак. Колонистите разполагат с достатъчно припаси от храна, вода и кислород и през последните седмици са подсилили постройките.
— Създадохме огромна кухина във вътрешността на облака, но той продължава да се носи право към Марс — докладва навъсено Дезмънд Йейтс. — Кухината е с широчина над един милион километра, но ракетите не успяха да предизвикат верижна реакция. Всичко, което постигнахме, е, че сега облакът е по-радиоактивен отпреди.
Заседанието се провеждаше в командната зала и на него освен президента Джарвис присъстваха членовете на изпълнителния комитет, гости и съветници.
— Можем ли да предположим, че хелиевите, водородните и кислородните атоми са били твърде разсеяни или прекалено инертни, за да поддържат верижната реакция? — попита недоволно доктор Деметриос Еспозито, човекът, предложил първоначално атаката. — Странна работа, наистина. Всички знаят, че водородът не е инертен газ. Би трябвало веднага да се взриви.
— Прав сте, докторе — потвърди Йейтс. — И това не е всичко. Нашите лазерни прибори показват, че кухината, която създадохме, е започнала да се запълва.
— Това е невъзможно — възкликна Еспозито. — Не разбирам много от динамика на газовете, но ми се струва доста странно за поведение на инертна маса.
Йейтс кимна и огледа присъстващите. Повечето, особено президентът, изглеждаха потиснати от странния развой на събитията.
— Има и още — добави той. — От спектрографските анализи на онази част от облака, която е била изгорена по време на взрива, научихме, че вътре се съдържат частици от много редки елементи. Те включват церий, прометий, самарий и итербий, както и някои елементи, които досега не успяхме да идентифицираме.