Настъпи тишина, присъстващите обмисляха чутото. Йейтс им даде около минута, после продължи.
— По-важното, което открихме, е, че облакът съдържа големи количества изотопи хелий-3 и хелий-4. Това са странични продукти на термоядрения синтез.
— Казвате „синтез“, а не „разпад“, професоре? — попита изумено доктор Еспозито. — Искате да кажете, че тези изотопи не са получени в резултат от взривовете на нашите ракети?
— Точно така — отвърна Йейтс. — Нещо повече, когато пробихме дупка във вътрешността на облака, нашите инструменти успяха да надзърнат до самия център и идентифицираха зони от нагорещена плазма, всичките с варираща плътност, въртящи се около собствени магнитни полета.
— Божичко! — възкликна Еспозито, не можа да сдържи изненадата си.
— Господа, нещо против да обясните на простосмъртните за какво става въпрос? — намеси се президентът. — Не всички тук сме ракетни физици.
Йейтс погледна Еспозито и му кимна да заговори.
— И така, господа — почна професорът от Калифорнийския университет, — от информацията, която ни даде професор Йейтс, можем да заключим, че облакът произвежда свой собствен вътрешен вид енергия чрез процеси на самоподхранващ се термоядрен синтез.
— Енергия? — повтори президентът, местеше поглед между двамата. — Енергия за какво?
— За движение, сър.
Отново се възцари тишина. Накрая президентът попита:
— Професор Йейтс, да разбирам ли, че сте променили мнението си относно облака?
Йейтс Кимна.
— Изглежда, във вътрешността на облака има пространство, в което нормалните закони на физиката са били променени, и че облакът разполага със собствен енергиен източник. Тези причини ме карат да стигна до заключението, че вътре в облака съществува някаква първична форма на организация — форма, която ни е съвършено непозната.
— За разум ли намеквате? — попита Джарвис.
— Истината е, че не знаем, сър — сви рамене Йейтс.
— Не е лесно да се дефинира понятието разум. Досега наблюдавахме поредица събития, които можеха да се обяснят с най-обикновено съвпадение. Нямаше нищо, което да ни кара да смятаме, че зад тях се крие разумна дейност.
— Професор Дънкан, питам ви отново. Готов ли сте да подпишете формуляра за опазване на национална тайна първа степен? — повтори шефът на отдела по безопасност. — С всички произтичащи от това последствия, които ви бяха изяснени.
Бил Дънкан хвърли кос поглед на Сали Бъртън. Седяха в малка стая заедно с петима души от отдела за сигурност. Стаята нямаше прозорци — намираше се в подземната част на сградата на Пентагона. Чуваше се тихото бръмчене на климатичната инсталация.
Срещата бе организирана от Дезмънд Йейтс, но в последния момент той се обади, че няма да може да присъства.
След един продължителен и наистина натоварен ден подложиха Дънкан на досаден, педантичен и невероятно обстоен разпит. Групата, която трябваше да прецени неговата „благонадеждност“, се състоеше от представители на Агенцията за национална сигурност, Пентагона, ЦРУ и КМС. Обсъждаха молбата на Дънкан да получи допълнителни молекулярни процесори за конвертирането на изонийските сигнали.
— Виждате ли, дори при скоростта на най-бързите процесори, с които разполагаме, има шест милиарда години аналогова информация, която трябва да бъде забавена до нашето ниво и после конвертирана — обърна се Бил към присъстващите в началото на срещата. — Искам от вас разрешение да извадя тази задача в обществената мрежа. Ще трябва да се обърнем към медиите и да ги призовем да ни помогнат. В противен случай няма да се справим никога.
— Съжалявам, но работата ви върху декодирането на изонийските сигнали е засекретена с директна заповед на държавния секретар — заяви непреклонно представителят на АНС.
От този момент нататък настроението на разговора рязко се смени.
— Засекретена! — изригна Бил. — Пристигнах във Вашингтон, понеже ми обещаха, че мога да публикувам разработките си, когато поискам.
— Професор Дънкан — намеси се представителят на администрацията на Белия дом, — сигурно си давате сметка, че обстановката е променена. Беше повикана Националната гвардия, за да въведе ред в някои части на страната. В последно време престъпността нарасна неимоверно. Правителството се готви за масови граждански безредици. Всеки момент може да бъде обявено военно положение.