Бил се облегна назад и поклати глава. През последните седмици двамата със Сали бяха толкова погълнати от работата върху сигналите, че почти не обръщаха внимание на новините. Бил знаеше, че ядреният удар срещу облака се е провалил и че сега той наближава Марс, но не беше стигал по-далеч от заглавията.
— Работата ви върху извънземните сигнали бе засекретена на най-високо ниво — добави представителят на АНС. — Не бива да я обсъждате с никой, който не е подписал формуляра за секретна информация първа степен, още повече да разпространявате копия от сигнала в мрежата:
Бил изстена отчаяно. Всичките му подозрения за начините на действие на правителството се бяха оказали верни. Макар че, от друга страна, бе длъжен да признае, че обстановката наистина е необичайна.
— В такъв случай как предлагате да ускорим работата по конвертирането? — попита заядливо той.
Представителят на АНС се завъртя на стола.
— Ваш ред е, доктор Крамър. — И погледна специалиста от Пентагона, според пагоните полковник.
— Професор Дънкан, аз съм ваш почитател от години — почна полковник Крамър. — Бях в Харвард, когато вашата работа върху адаптативната психология на изкуствените личности се четеше и обсъждаше повсеместно. Трябва да призная, че и сега е на почит в моя отдел.
— И кой е вашият отдел? — попита Бил.
— Може би аз мога да предоставя решение за вашия проблем — продължи Крамър, като пренебрегна въпроса. — Не е изключено да ви окажем честта да ви допуснем до строго секретна компютърна мрежа с много по-голяма процесорна мощ, отколкото разполагате в момента. Всъщност много по-голяма, отколкото дори бихте могли да мечтаете.
Бил го гледаше озадачено. Що за встъпление?
— Има обаче едно условие — намеси се представителят на АНС, който очевидно ръководеше срещата, и поиска Бил да подпише формуляра, който вече бяха сложили на масата.
Сега Сали Бъртън отвърна на погледа на Бил с едва забележимо свиване на рамене, нещо като извинение и подкана да е прагматичен.
— Питам ви още веднъж, професор Йейтс. Готов ли сте да подпишете формуляра за опазване на национална тайна първа степен? — настоя чиновникът от АНС. — Ще добавя, че от момента, в който го направите, вие преминавате на служба към Пентагона със съответната заплата, еквивалентна на тази, която сте получавали в МТИ. Ще ви бъдат осигурени всички условия, необходими за продължаването на работата ви.
Бил се бореше с противоречиви чувства. Знаеше, че напредва бавно в разшифроването на сигнала и че повече от всичко се нуждае от допълнителни компютърни мощности. Но мразеше да го притискат.
— И за да бъдат нещата по-ясни — продължи представителят на АНС и включи стенния екран, — разполагаме с подробно досие за вашата дейност по ограничаване разпространението на компютърните личности в мрежата. Подготвено от присъстващата тук агент Бъртън.
На екрана започнаха да се менят изображения — Бил се качва на борда на „Кейп Сентинел“, пристига Кристин Кокоран, после Пол Левин и други членове от неговия доброволчески отряд. След това подробен анализ на използването на мрежата от компютрите на борда на яхтата.
Бил кипна. През последните седмици се бе разбирал чудесно със Сали, но сега се чувстваше предаден.
— Разбирате защо искаме от вас да подпишете този формуляр — продължи чиновникът. — Трябва да сме сигурни във вашата лоялност към страната ни и в увереността ви, че разпространението на каквито и да било сведения относно дешифрирането на извънземния сигнал може да представлява пряка заплаха за националната сигурност. Независимо от политическите ви симпатии, професоре, искаме от вас да прекратите незабавно всякакви връзки със създадената от вас организация, както и с други от този род. Ако се съгласите, ще получите обещания достъп, но ако след това си позволите да нарушите забраната за разпространение на информация, ще бъдете подведен под отговорност. Оставям на вас да решите.
Сали Бъртън гледаше право напред, сякаш избягваше погледа му.
„Поне има доблестта да се чувства засрамена“ — помисли си Бил.
— Искам да го обмисля — заяви той. — Всъщност искам няколко дни почивка. Трябва да си проветря главата.
— Добре — каза представителят на АНС и погледна останалите присъстващи. — Ще продължим този разговор в края на седмицата. А междувременно, професор Йейтс, не бива да споменавате пред никого за нашата среща.