9.
— В момента облакът се вижда с невъоръжено око от повърхността на Марс — говореше Фостър Робинсън в микрофона на скафандъра си. — През последните няколко дни колонистите излизат на смени, за да се полюбуват на невероятно красивата картина.
Репортерът се намираше на двеста метра от централната сграда на американската база. До него монтирана на самоходно устройство камера се въртеше бавно и показваше панорамен изглед от хоризонта.
— Както виждате, небето е изпълнено от огромни стълбове, наподобяващи облаци — продължи Робинсън. — Оцветени са в невероятни оттенъци на виолетово, пурпурно, синьо и черно.
Остави известно време на невидимата телевизионна аудитория да се наслаждава на гледката, като командваше камерата с дистанционното. Около него цареше трескава активност. Колонистите поставяха допълнителни метални подпори и укрепления на стените на сградите и трупаха чували с пясък край шлюзовете. В далечината два малки булдозера затрупваха с пясък и камъни една от стените. Третият булдозер бе пратен със същата задача до намиращата се недалеч руско-китайска база.
Робинсън завъртя камерата с още трийсет градуса и насочи обектива към две облечени в скафандри фигури, които работеха до блестящ стоманен триножник.
Съвместно с колеги от Земята учените в базата започнаха серия експерименти, които ще бъдат проведени, докато облакът преминава близо до Марс — започна да обяснява репортерът. — Целта им е да ни осигурят повече информация за плътността и състава на облака, от което да можем да съдим за по-нататъшното му поведение. — Той продължи да върти камерата и я насочи към голяма бетонна чаша, набързо изградена в една вдлъбнатина на пустинята.
— Тази голяма чиния е подсиленият с бетон отражател, който ще ни позволи да поддържаме постоянен контакт със Земята дори след пристигането на облака. В момента картината се предава чрез ретранслационни спътници в орбита около Марс, но тъй като се очаква облакът да ги повреди или разруши, ще трябва да предаваме пряко от повърхността. Очакваме облакът да приближи планетата след четирийсет и осем часа. Всички конструкции и прибори отвън трябва да бъдат здраво прихванати или подсилени. Когато се доближи, облакът ще се носи със скорост от двеста хиляди километра в час, но тъй като притежава ниска плътност, се очаква ефектът му да е като от доста силна прашна буря, каквито имаме редовно на Марс. По това време, разбира се, всички колонисти ще са на сигурно място в укрепените сгради. Въпреки това ще носят скафандри като допълнителна предпазна мярка и ще са налягали на пода. На всички колонисти са раздадени допълнителни бутилки с кислород и припаси. Остава ни само да изтърпим четиридесет и петте дни до отминаването на облака. С вас беше Фостър Робинсън, кореспондент от Марс.
— Започва се — една минута до сблъсъка — обяви Дезмънд Йейтс, макар да знаеше, че картината, която получават, идва с двайсет и една минути закъснение и че това, което виждат, вече се е случило.
В залата се бяха събрали президентът, директорът на НАСА, военният министър, двама армейски генерали, неколцина съветници от Белия дом и всички членове на сформирания наскоро Изпълнителен комитет. Картината от Марс се прожектираше върху холотеатъра в ъгъла на залата.
— Имаме няколко гледни точки от камери на орбита около планетата и на повърхността — обясни Йейтс и нареди на оператора в будката: — Да започнем с орбиталната картина.
Отпусна се в едно от креслата и добави:
— Пет секунди.
Внезапно изображението в холотеатъра посивя, после изчезна.
— Изгубихме връзка с ретранслационния спътник — докладва операторът.
— Превключете на камерите от повърхността — нареди Йейтс.
Холотеатърът се озари отново и се появи миниатюрна картина на американската марсианска колония. Въпреки че беше ден, светлината бе съвсем оскъдна. Само след няколко секунди се стъмни съвсем и сигналът изчезна.
— Превключи на друга камера — извика Йейтс.
— Съжалявам, сър, изгубихме връзка с повърхността.
— Добре, дай картина от „Азимов“.
Този път картината се подаваше от спътниковия телескоп, отстоящ на триста милиона километра от планетата.
— Къде е Марс, по дяволите? — попита президентът.
Дезмънд Йейтс — не сваляше поглед от огромния сиво-зелено-червен облак, изпълнил екрана — отвърна:
— Вероятно е вътре в облака, сър.