— Говори Фостър Робинсън — чу се слаб глас на фона на оглушителен рев. — Не зная дали ме чувате и дали виждате нещо, но ще предавам, докато е възможно.
Вече втори ден Марс бе погълнат от облака. След изчезването на сигналите от орбиталните спътници и видеокамерите на повърхността техниците от НАСА обявиха, че контактът с Планетата е изгубен напълно.
Щом научи това, президентът обяви срещата за приключила. Но четирийсет и осем часа по-късно от НАСА съобщиха, че долавят слаб сигнал, и президентът отново събра всички в командната зала.
Този път в холотеатъра се виждаше вътрешността на американската база.
— Сигналът е много слаб, има много смущения — обясни операторът. — Но правим каквото е по силите ни.
— Говори Фостър Робинсън от Марс — повтори гласът, вече се чуваше съвсем слабо.
Заради двайсет и едната минути закъснение на сигнала двустранната връзка бе почти невъзможна. Йейтс и останалите бяха принудени да наблюдават смълчани, докато Робинсън извръщаше камерата от лицето си и я насочваше към вътрешността на помещението. По циментовия под бяха налягали хора, облечени в скафандри. Помръдваха, което подсказваше, че са живи — или поне някои от тях.
— Изгубихме връзка с наземната рефлекторна чиния — обясняваше Робинсън. — Атмосферните промени, които предизвика облакът, се оказаха много по-силни, отколкото предполагахме. Всички предмети от външната страна на станцията бяха отнесени, включително някои, които бяха заровени. Майор Питърс и двама от хората му излязоха да възстановят връзката, но не се върнаха.
В командната зала на Земята се чуваше несекващ тътнеж — ветровете на облака се опитваха да разкъсат стените на станцията.
Робинсън спря и няколко пъти си пое дъх, като човек, който се опитва да възстанови нивото на кислород в кръвта. Отново беше обърнал камерата към лицето си.
— Надявам се някой да получава сигнала ни — продължи той. — Изгубих четирийсет и осем часа, за да свържа всички предаватели в станцията. Дано комбинираният им сигнал да е достатъчно силен, за да стигне до Земята.
— Добра работа, господин Робинсън — рече президентът Джарвис.
— Досега базата се държи доста добре — заговори отново репортерът. — Но ветровете отвън непрестанно се усилват. Изглежда, бурята се оформя във вътрешността на облака. Ще повдигна камерата до един от прозорците.
Присъстващите в залата не можаха да сдържат ужаса си, когато камерата започна да предава картини и звуци от страховитата електрическа буря, която бушуваше зад стените на базата. Светкавици раздираха небето почти непрестанно и озаряваха стелещи се прашни завеси. Внезапно се чу силен пукот и върху повърхността на подсиления прозорец се появи цепнатина. Миг след това картината в холотеатъра се преобърна. А после настъпи тъмнина.
— Сигнала ли изгубихме? — попита Йейтс.
Операторът не успя да отговори, защото изображението се появи отново. Сега обаче камерата лежеше на една страна и на около два метра от нея се виждаше проснатото тяло на Фостър Робинсън. Зрителите в залата неволно извъртяха глави на една страна, за да проследят изображението. Светлините в базата бяха угаснали, не се виждаха и извитите стени на постройката. Чуваше се само неистовият вой на вятъра.
— Говори Фостър Робинсън — прошепна от уредбата едва доловим глас. — Станцията е разрушена. Една от стените рухна и…
Холотеатърът помръкна отново и този път последва само статичен шум. Връзката бе прекъснала окончателно.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 22 юли 2064
Само два дни след доближаването до Марс облакът унищожи всички човешки постройки там и със сигурност предизвика смъртта на 182-мата колонисти. Между тях имаше 83 американци, 21 британци, 26 руснаци, 23 китайци, 16 французи, 12 германци и един швед: Днес президентът Джарвис ще изпрати съболезнователни писма на близките на починалите.
Ходжисън: облакът е действал при самозащита
Късно снощи сър Чарлз Ходжисън заяви пред наш представител, че „разрушаването на марсианската колония е акт на самозащита от страна на облака“.
„В края на краищата тъкмо колонистите от Марс атакуваха облака със 700 мегатона ядрени оръжия — каза още той. — Действията му са резултат от човешката агресия. Трябва да удвоим усилията си да установим контакт с него и да го убедим в «мирните си намерения».“