10.
Една хубава неделна утрин в края на месец юли Бил Дънкан напусна предоставения му от Пентагона апартамент и прекоси река Потомак по моста на Четиринайсета улица. За първи път, откакто бе пристигнал в столицата, бе решил да се поразходи.
Заобиколи езерото и се отправи към мемориала на Джеферсън. Смяташе да стигне високия бял обелиск и оттам да прекоси поляната до Белия дом. Но щом доближи площада, забеляза полицейски барикади.
Патрулният изобщо не се впечатли от пропуска му за Пентагона.
— Ако искате да се присъедините към протестиращите, използвайте югоизточната врата до Смитсониън на Булеварда на независимостта. В противен случай ви съветвам да стоите далече от площада.
Малко по-нататък огромна тълпа заобикаляше обелиска и изпълваше околните поляни. Имаше конна полиция и вертолети.
Бил повдигна рамене, отказа се от идеята да разгледа Белия дом и тръгна назад към парка Източен Потомак. Петнайсетина минути броди сред дърветата, наслаждаваше се на топлото слънце, после излезе на тесния участък между реката и Вашингтонския канал.
Въпреки хубавото време паркът изглеждаше съвсем пуст и пейките покрай брега бяха свободни.
Точно от другата страна на реката бе международното летище. Непрестанно излитаха и кацаха самолети, но вместо тази почти трескава активност да му подейства обезпокояващо, Бил я сметна за неотменна част на нормалната човешка дейност в един заплашващ съвсем скоро да се промени до неузнаваемост свят.
На следващия ден трябваше да съобщи решението си в Пентагона. Или трябваше да приеме условията, които му поставяха, и да получи обещаните компютърни мощности, или да напусне службата при правителството. Все още не беше решил кое от двете да избере.
През седмицата, която поиска, за да си почине и размисли върху предложението, се бе прибрал на „Кейп Сентинел“. С Кристин събраха багажа и прибраха по-голямата част от апаратурата. Бил не можеше да разкрие онова, което ставаше в Пентагона, но успя да убеди хората си, че работата му там е свързана с опасността, която представлява облакът. Точно през тази седмица той бе обгърнал Марс и бе убил тамошните колонисти.
Въпреки тревогите си Бил не можеше да остане сляп за чудесния ден. Слънцето и лекият ветрец караха повърхността на реката да искри, сякаш там имаше миниатюрни бойни кораби, сигнализиращи припряно към сушата. Една патица плуваше в крайбрежните тръстики и пляскаше с мокрите си криле. Ухаеше на трева, из въздуха се носеха пчели с телца, обагрени в цветовете на залязващо слънце. Беше от онези дни, в които съжаляваш, ако си сам.
— Нещо против да ти правя компания?
Бил се обърна и видя Сали Бъртън. Не беше облечена като федерален агент — носеше бял анцуг и маратонки. Изглеждаше страхотно.
Сърцето му подскочи от радост и този внезапен изблик на чувства го изненада. После се сети, че й е сърдит.
— Как ме намери тук, по дяволите?
Не се бяха виждали от онази злополучна среща.
— Може ли? — повтори Сали и седна на пейката. Бил забеляза, че въпреки спортния екип не изглежда изморена, нито задъхана. Погледна през рамо и видя колата й, паркирана до парка, на петдесетина метра от тях.
— Какъв отговор ще им дадеш утре? — попита тя и примижа към сияещата вода.
Бил сви рамене.
— Още не съм решил. От една страна, ясно е, че ако има нещо, което да касае облака в тези сигнали, трябва да го открием. Но от друга, никак не ми се иска да намеря там нещо, което военните да използват за свои цели.
Сали понечи да каже нещо, но в този момент комуникаторът на Бил иззвъня.
— Дез е — каза той и го вдигна до ухото си. Послуша известно време и каза: — Почакай малко. При мен е Сали. Само двамата сме. Нещо против да включа говорителя?
И сложи комуникатора на пейката между тях.
— Здрасти, Сали — чу се тъничкият глас на Йейтс.
— Тъкмо обяснявах на Бил, че получихме странна информация от приборите, които оставихме на повърхността на Марс. Успяха да я предадат в самото начало на бурята, малко преди станцията да бъде разрушена. Изглежда, са засекли радиосигнали, излъчвани от самия облак. Сигналите са модулирани — с други думи, с изкуствен произход.
— Това е невероятно! — възкликна Сали. — Но не означава ли, че…
— Все още не можем да сме сигурни в нищо, Сали — прекъсна я Йейтс. — Зная, че Бил трябва да се срещне утре в Пентагона с едни хора, и исках да го информирам преди това. Бил, трябваш ни, за да се опиташ да дешифрираш тези сигнали. Нали разбираш колко е важно да узнаем с какво си имаме работа.