След като разговорът свърши, Бил отново се загледа към реката.
— Ако този облак генерира свои радиосигнали… — почна той, но не си даде труда да завърши.
— Мда, страшничко е дори да си го помислиш — съгласи се Сали и го погледна. — Моля те, кажи, че ще го направиш. — Сините й очи го гледаха втренчено. — Ще е банално да ти казвам „твоята страна се нуждае от теб“.
— Но може и да си права — съгласи се Бил. — Дори да е така, знаеш, че ще ми е нужна и твоята помощ.
Сали пак извърна очи към реката.
— Бил, наредиха ми да се върна в Ню Йорк. Шефът ми смята, че след марсианската катастрофа в мрежата ще се появят всякакви смахнати типове. Очаква рязко покачване на киберпрестъпленията и виртуалния тероризъм и иска да се прибера в Манхатън и да се захващам за работа.
Сега вече и двамата гледаха към реката. Бил изведнъж почувства мъчително разочарование.
Три седмици след като космическият облак погълна Марс, президентът Джарвис отново събра изпълнителния комитет за поредна среща в командната зала.
— По някаква неизвестна причина газовият облак е увеличил скоростта си — съобщи Дезмънд Йейтс на групата. — Опашката му вече напусна пределите на марсианската орбита. Въпреки че не получаваме сигнали от повърхността на планетата, спектрографските анализи потвърдиха, че Марс е изгубил и малкото атмосфера, която е имал.
— Накъде се насочва облакът? — попита Джарвис.
— Точно към центъра на Слънчевата система, сър отвърна Йейтс и отстъпи назад, за да не закрива холографското изображение. — По наши изчисления траекторията му ще пресече орбитите на Венера и Меркурий, без да доближава тези планети. След това ще продължи право към слънцето.
— И какво ще стане тогава? — попита напрегнато президентът.
— Още не сме сигурни — отвърна Йейтс. — Ако се държи като нормален облак от газове, би трябвало да бъде прихванат от гравитацията на слънцето и после да изгори. Но вече знаем, че не бива да правим прибързани заключения.
— И кога ще можем да сме сигурни какво ще се случи? — попита президентът.
— След седмица, може би две — отвърна Йейтс.
— Е, щом не можем да разчитаме на това, че облакът ще изгори в близост до слънцето, възнамерявам да удвоя усилията по изграждането на убежища — каза президентът и се обърна към Фреди Трулсън, директора на Федералната агенция за извънредни ситуации. — Агенцията готова ли е с плановете за евакуация на правителството?
— Готови сме, сър — докладва Трулсън. — Работим над тях от три месеца. Всичко е под контрол.
— Добре. — Президентът изгледа бавно присъстващите. — Подгответе документацията в случай, че се наложи да обявя извънредно положение — включително военно.
От сайта на „Ню Йорк Таймс“, 14 август 2064
Рандал Тейт, научен кореспондент
Комерсиалните телевизионни предавания из целия свят напоследък страдат сериозно от смущения заради стотиците хиляди лицензирани и нелицензирани радиопредаватели, използвани от последователите на сър Чарлз Ходжисън, писателя фантаст от остров Орфиъс, който призова за изпращане на миролюбиви послания на космическия облак. Самият Ходжисън използва двестамегаватов предавател на острова и е блокирал напълно телевизионните емисии в района на североизточна Австралия.
„Трябва да се опитаме да влезем в контакт с облака — заяви Ходжисън от своя строго охраняван остров. — На всяка цена да заявим мирните си намерения“.
Говорител на австралийското Министерство на съобщенията каза: „В момента обмисляме как най-добре да се справим с проблема около остров Орфиъс. Научихме, че сър Чарлз е прибягнал до услугите на малка наемна армия, и обсъждаме на правителствено ниво как да реагираме“.
Първото впечатление на Бил Дънкан, когато пристъпи в огромното подземно съоръжение, бе, че е попаднал в универсален магазин. Ярко осветената зала бе просторна, стените се губеха в далечината и в двете посоки. От всяка страна на централната пътека имаше редици остъклени помещения, наподобяващи магазини, само дето в тях нямаше нищо за продажба. Имаше хора, наведени над монитори или загледани в холотеатри.
Климатичната инсталация в подземния военен център работеше силно и въздухът бе хладен, но Бил усети лекия мирис на озон — безпогрешен признак за нагорещена електроника. Намираше се точно до входа на Виртуалния боен център на Пентагона — съкратено ВБЦ, — който, от своя страна, бе разположен под земята, на двайсетина минути път през тунел от щаба на Пентагона.